Крис Картър: Хамелеонът се завръща

— Сигурен съм в това, но не за това те повиках.

Капитанът се намръщи озадачено и зачака патологът да обясни.

— Робърт ще иска да види доклада от аутопсията.

— Е, и какво?

— Мисля, че трябва да го променя.

Болтър го погледна тревожно:

— Защо да го променяш?

Доктор Уинстън взе един лист от бюрото си и го подаде на капитана, който го прочете внимателно. Когато стигна до средата на страницата, очите му се разшириха от удивление.

— Сигурен ли си, докторе?

— Абсолютно.

— На каква възраст?

— Ако съдим по размера на зародиша, не повече от четири-пет седмици.

Болтър прокара пръсти през косата си, преди да прочете още веднъж доклада.

— Забременяла е около датата, когато са се срещнали за първи път, така ли?

— Мисля, че да.

— Сигурен ли си, че е негово?

— Не… няма как без ДНК тест, но Бренда е имала план. Не прилича на жена, която ляга с всеки срещнат, особено след като е търсила отмъщение за близките си и е искала да съсипе Робърт.

Болтър остави листа на бюрото. След кратко мълчание отново заговори:

— Няма да е добре за Хънтър, ако научи.

— И аз така мисля. Това е най-лошото за него в момента.

— Кой още знае?

— Само аз и ти.

— Тогава нека си остане между нас. Промени доклада.

— Чух, че ще получиш награда от главния комисар на полицията и от самия кмет — каза Карлос, докато Робърт си сипваше вода от каната до леглото му.

— Ти също.

Карлос вдигна вежди.

— Ние сме партньори, забрави ли? Заедно работихме по случая.

Карлос се усмихна.

— Не е зле като за първо разследване — пошегува се Робърт.

— Да, не е зле за човек, който може да използва ръцете си като свирки.

Карлос вдигна дясната си ръка и се престори, че духа през дланта си, като същевременно изсвири с уста.

Двамата се разсмяха.

На вратата се почука.

— Чух ви да се смеете от средата на коридора — отбеляза Ана, след като влезе. — Чудесно е да ви видя засмени.

— Да, така е — съгласи се Робърт, като постави ръката си върху тази на Карлос. — Наистина е чудесно.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/5990

Издание:

Английска Първо издание

ИК „Ера“, София, 2009

Редактор: Евгения Мирева

Коректор: Евгения Мирева

ISBN: 978-954-389-269-9

Госпожице Изабела, как сте? — Добре. Благодаря, Луиджи. (ит.). — Б.пр.

Благодаря, Луиджи. — Няма защо, госпожице. (ит.). — Б.пр.