Крис Картър: Хамелеонът се завръща

— Другите трима са починали от естествена смърт. Вече нямаше как да ги накара да страдат. Партньорът ми, Скот, другият детектив по делото, също беше мъртъв.

Робърт замълча за момент. Спомни си какво му беше разказала Бренда преди четири дни. Пое си дълбоко дъх и добави:

— Аз бях единственият останал.

— Не много приятно положение — пошегува се Карлос.

— Така е. Освен това тогава беше рожденият ден на Джон. За нея това беше кулминацията на отмъщението. Най-скъпият подарък за родителите и брат й.

Последва дълго мълчание.

— Кое е третото? — попита Карлос. — Каза, че имало три неща.

— Това, че носих твоя кръст.

— Какво? Не разбирам — измърмори Карлос, като се опита да се намести по-удобно на леглото.

— Най-известният символ за последните дни на някого на земята.

Карлос се замисли за няколко секунди. Сетне се досети:

— Да носиш кръст на гърба си. Последните дни на Исус.

Робърт кимна:

— Знаех, че имам само няколко часа да измисля нещо. Знаех, че ще се опита да ме убие.

Отново се обърна към прозореца и се загледа разсеяно в нищото. Леко докосна врата си отзад и опипа белега, който още не беше зараснал съвсем.

— Ако си подозирал Изабела, защо премина през всичко това? Защо рискува живота си, като й позволи да те хване? Защо не я арестува направо?

— Нямах доказателства, само подозрения. Една налудничава теория за отмъщение. Както знаеш, нямахме нищо срещу убиеца — нито ДНК, нито пръстови отпечатъци, нищо, което да го свърже с жертвите или местопрестъпленията. Ако я бяхме арестували, скоро щеше да се наложи да я освободим и може би завинаги щеше да се скрие. Единственият начин бе да й позволя да ме хване.

— Заложил си й капан. Опасен капан.

Ново кимване.

— Не се сетих за нищо друго. Времето изтичаше.

— Как може да е извършила всички тези убийства, всички тези зверства?

— Никога няма да узнаем, но когато оставаше насаме с жертвата си, тя се преобразяваше. Очите й горяха от гняв и злоба. Беше способна на всичко. Знам от личен опит. Видях я. Буквално усещах яростта в нея.

Карлос остана загледан в партньора си няколко секунди.

— Добре ли си? — попита след малко.

— Да — уверено отговори Робърт. — Радвам се, че свърши.

— Кажи го пак — усмихна се Карлос, като вдигна превързаните си ръце.

Двамата се засмяха.

— Дано Болтър да не ме сложи на някоя административна службица.

— Само през трупа ми — заяви Робърт. — Ти си моят партньор. Ако ще преследвам престъпници, искам ти да си до мен.

Карл ос се усмихна:

— Благодаря, Робърт.

— За нищо. Няма да допусна капитанът да те заточи на някое бюро.

— Не за това… задето си рискува живота… задето ме спаси.

Робърт леко постави ръка върху рамото на партньора си. Не каза нищо. Думите бяха излишни.

Доктор Уинстън отвори вратата на секционната зала в подземието на лабораторията по криминалистика и пусна капитан Болтър да влезе.

— Какво имаме? — попита капитанът, без да губи време за излишни приказки.

Както повечето хора, той изпитваше ужас от подземието на моргата и бързаше да се махне колкото може по-скоро.

— Причината за смъртта са тежки разкъсвания на стомаха и червата, аневризма на аортата и масивен кръвоизлив. Когато е забила ножа в корема си, тя е успяла да го премести отляво надясно. Малко като в японския ритуал — обясни патологът, като заведе Болтър до трупа на металната маса.

— Сепуку?

— Не точно, но със същия смъртоносен ефект. Знаела е, че ще умре за минута. Никакъв шанс да оцелее.

Двамата постояха загледани в тялото за няколко секунди.

— Е — отбеляза капитанът, — трябва да призная, радвам се, че това най-после свърши.

— Аз също — усмихна се патологът. — Как е Гарсия?

— Оправя се. Скоро ще се възстанови.

— Ами Хънтър?

— И той е добре, но нали го знаеш. Ядосва се, че не се е досетил по-рано.

— Хънтър е най-способният детектив, с когото съм работил, но не е ясновидец — поклати глава Уинстън. — Не може да види онова, което го няма. Никой не може. Можеше да чете само уликите, които тя оставяше, а тя не оставяше никакви. Много успешно е играла ролята си. Заблуждавала е жертвите, като се е представяла за друг човек. Била е безупречна в ролята на Изабела. Никакви пропуски. Нищо, което да я издаде. Манията за отмъщение я е променила до неузнаваемост. Изабела и Бренда са били две различни жени.

Болтър погледна трупа.

— Е, вече е мъртва. Хънтър ще го преживее и другата седмица вече ще работи по следващия случай.