Крис Картър - Хамелеонът се завръща

— В травматични ситуации като тази — обясни Робърт, — когато човек изгуби цялото си семейство за такъв кратък период, мозъкът често губи чувството за възраст. Той просто извлича спомени от подсъзнанието. Страхът и гневът, които е чувствала като дете, са се възобновили със същата интензивност, ако не и по-силни, и са я накарали да се почувства отново като самотно момиченце. Това може да е възбудило някаква ярост, някакво скрито зло в нея. Започнала е да обвинява всички, свързани с процеса срещу брат й, че са й отнели семейството. Най-вече съдебните заседатели, Скот и мен. Затова е решила да ни накаже.

— Кога се сети, че е Изабела?

— Когато разбрах за Джон Спенсър. След като сестра му беше единствената му жива роднина, трябваше просто да разбера коя е тя. Потърсих информация и установих, че скоро след смъртта на баща си е била въдворена в Сан Франциско.

— Въдворена?

— В Сан Франциско, там е живяла. След смъртта на баща си изпаднала в ярост… направо полудяла, унищожила апартамента си и едва не убила приятеля си, с когото живеели от известно време заедно.

— Значи са я арестували — отбеляза Карлос.

— Отначало — да. После я въдворили в психиатричната болница „Лангли Портър“, където останала две години. Обадих се в полицията на Сан Франциско и оттам ми изпратиха доклада за арест. На снимката изглеждаше различно. Друг цвят и дължина на косата, всъщност изглеждаше по-стара, сякаш онова, което бе преживяла, беше убило желанието й за живот. Но нямаше съмнение, че е тя. Така я разкрих.

Робърт отиде при прозореца и погледна навън. Времето беше идеално, на небето нямаше нито едно облаче.

— Освен това си спомних колекцията й от компактдискове и тогава всички съмнения изчезнаха.

— Колекцията от дискове ли?

— При първата ми вечеря в апартамента й по някаква случайност разгледах колекцията й от музикални дискове.

Карлос погледна озадачено партньора си.

— Почти всички дискове бяха с джаз. Имаше само няколко рок албума, всичките — с автографи, но не от състава, не от музикантите, а от продуцента — Джо Спенсър. Тогава обаче не знаех, че Джон никога не се е подписвал с истинското си име; в музикалната индустрия е бил по-известен с псевдонима си. Винаги се е подписвал като Спектър Джей. Това го научих от интернет. Затова, когато прочетох автографите първия път, името не ми говореше нищо. Посвещенията бяха нещо от рода на „От Биг Б. с любов“. Помислих си, че е някой от шантавите прякори, които музикантите си измислят, като Пуфи или Ел Ел Куул. Спектър Джей и Биг Б. не ми говореха нищо.

— Биг Брадър — Големият брат? — досети се Карлос.

Робърт кимна:

— Джон Спенсър е бил с една година по-голям от Бренда.

— Докато е била в психиатричната клиника, е имала предостатъчно време да измисли плана си.

— Две години.

— Това обяснява периода между смъртта на Джон Спенсър и първото убийство на Ангела на смъртта.

— Да. А вчера разбрах за военната й подготовка.

— Военна подготовка?

— Така да се каже. Била е хирург, много способен при това. В зората на кариерата си е била две години в Босна и Херцеговина с американския контингент. Екипът й е лекувал жертви на противопехотни мини.

— Стига бе! — Карл ос изненадано вдигна вежди. — Експлозивите?

— Явно там е получила познанията си за тях. Било е част от обучението й: мини, експлозиви, детонатори, скорост и сила на експлозията… такива неща. Имала е достъп до всякакви ръководства.

— Оставало е само да потърси правилните хора, за да се сдобие с необходимите вещества.

— Именно.

Последва кратко мълчание.

— Ами скицата, която ни даде? — попита Карлос, макар че вече се досещаше за отговора.

— За да ни заблуди. Онази нощ несъзнателно надрасках на една хартийка двойния кръст. Бях толкова вглъбен в разследването, че не се замислих какво правя. Изабела… — Робърт замълча и бързо се поправи: — Бренда беше много умна жена. Веднага е видяла шанса си да ни прати по фалшива следа, затова измисли историята за мъжа в бара и татуировката на двоен кръст на китките му. Оставаше само да ни даде някакво описание, за да ни заблуди съвсем.

— Изгубихме две седмици в търсене на измисления заподозрян.

— И щяхме да изгубим още — съгласи се Робърт. — Нямахме причина да се съмняваме в нея. Мислехме си, че сме на вярна следа.

— Как разбра, че ще се опита да те убие същата нощ?

— По три неща. Първо, нямаше повече съдебни заседатели, на които да отмъщава.

— Как така? Жертвите бяха девет, а съдебните заседатели са били дванайсет.