Крис Картър: Хамелеонът се завръща

— Какъв умник си бил! Аз лично татуирах двойния кръст на врата на брат ми — гордо заяви тя. — Джон обичаше болката.

Робърт потрепери, сякаш в стаята изведнъж стана по-студено. Самодоволството в гласа на Бренда, когато разказваше как е причинила болка на брат си, беше смразяващо.

— Защо натопи Майк Фарлоу? Той нямаше нищо общо с процеса срещу брат ти — попита Робърт, опитвайки се да попълни празнотите, за които все още нямаше обяснение.

— Той винаги е бил част от плана — небрежно отвърна Бренда. — Смятах да улича някого, достатъчно подозрителен, след последното убийство и разследването да приключи. Случаят щеше да бъде решен и всички щяха да са доволни. За съжаление обаче изникна малък проблем. Наложи се да ускоря нещата.

— Седмата жертва! — досети се Робърт.

— Охо. Много си умен — престори се на впечатлена Бренда.

Майк Фарлоу бе арестуван наскоро след откриването на седмата жертва. Амбициозна млада адвокатка, дъщеря на един от съдебните заседатели. Това беше най-близката връзка между жертва и участник в процеса. При малко повече време Робърт и Скот със сигурност щяха да открият този факт, но защо да търсят връзки между жертвите, когато имаха самопризнанията на арестувания убиец? След залавянето на Майк разследването, бе спряно.

— Тя трябваше да бъде последната ми жертва — изсумтя Бренда. — Само че кой да знае, че имала добра визуална памет? Беше ме запомнила от съдебната зала и ме позна още при първата ни среща. Дори помнеше с какви дрехи съм била. Превърна се в непосредствена заплаха и нямах друг избор, освен да я преместя нагоре в списъка. След това ми трябваше време, за да реорганизирам плана. Майк беше лесен. Превъртял педофил, който бе превърнал Ангела на смъртта в свой идол. Видях го да проповядва по улиците малко след като очистих, оня лайнян адвокат.

„Петата жертва“ — помисли си Робърт.

— Подготвях Майк месеци наред, подавах му необходимата информация. Само колкото да звучи убедително. Знаех, че е готов. — Тя сви рамене. — Все пак не съм се надявала на самопризнания, това беше бонус. Така разследването съвсем замря. Точно каквото ми трябваше. Арестуването му обаче ми даде достъп до друг човек от списъка. Един от главните виновници за страданията ми… глупавият ти партньор.

Очите на Робърт се изпълниха с ужас.

— О, забравих — добави тя с ледена усмивка. — Не знаеше, че и това е мое дело, нали?

— Кое е твое дело? — с треперещ глас попита Робърт.

— Онази малка експлозия на яхтата.

Стомахът на Робърт се сви.

— След края на случая „Ангел на смъртта“ вие с партньора ти, обяснимо, решихте да си починете. Съвсем оправдано след такова дълго разследване. Достатъчно беше да го последвам.

Бренда замълча и загледа Робърт, който се опитваше да преодолее внезапно обхваналото го чувство на вина.

— Знаеш ли, сами ме поканиха на яхтата. Винаги можеш да разчиташ на полицай да помогне на човек, изпаднал в беда, особено ако е жена. След като попаднах на борда, убийството беше детска игра. Вързах го точно както си ти сега, и го накарах да гледа. Да гледа как прерязвам гърлото на онази кучка, жена му. — Остана мълчаливо втренчена в Робърт няколко секунди, за да се наслади на болката му. — Ах, да. Знаех, че е единствената ти братовчедка. Това ми достави още по-голямо удоволствие.

На Робърт започна да му се гади, усети горчив вкус в устата си.

— Той ме молеше да я пощадя. Предлагаше ми своя живот в замяна на нейния. Най-висшата любовна саможертва, но тази сделка не ме устройваше. Така или иначе, животът му беше в ръцете ми. — Бренда направи кратка пауза, преди да продължи. — Тя умря бавно, докато той плачеше като малко дете. Не го убих веднага. Оставих го няколко часа да се пържи в болката от смъртта й. След това оставаше само да докарам няколко туби с гориво от моята яхта, да предизвикам малък теч, да заредя часовниковите механизми и… бум ! Огънят унищожи всички улики, които евентуално бях забравила.

Самодоволството в гласа й беше смразяващо.

— Удоволствието от това изживяване можеше да се сравнява само с това да те гледам как потъваш към дъното. Беше прекрасно. След смъртта им очаквах и ти да ги последваш. Смятах, че няма да издържиш и ще си пръснеш мозъка. Почти го беше направил.

Робърт нямаше думи да отговори.

— После обаче ти дадоха нов партньор и ти като че ли започна да се съвземаш. Имах още двама в списъка, ако не броим теб, затова реших отново да си поиграем. — Бренда прокара небрежно пръсти през косата си. — Ти се оказа костелив орех. Истински самотник. Без жена, без приятелка, без деца, без любовница, без близки. Затова създадох Изабела. Курвата, която да те забърше в някой пропаднал бар. Онази, която ще те накара да се влюбиш.