Сибин Майналовски: Хамелеонът

Върволицата от луксозни автомобили, която се движеше в посока Джеймисън Вали, бе повече от внушителна — всъщност бе направо впечатляваща. Стотици хиляди лимузини — от древни линкълни, по формата на които личеше, че все още са оборудвани с архаични електродвигатели, до свръхмодерни джезабели с мюонна тяга и тетрафотонни ускорители — се точеха една след друга към имението „Стар’с Енд“, известно сред обикновените граждани на Републиката като „Обетованата земя“. Интернет-сайтовете, които бяха посветени на фактите и догадките за хасиендата, публикуваха най-различни слухове за нея. Говореше се например, че около самата къща, която според някои се разпростирала на 20–30 етажа под земята, имало разположени над десет периметъра въоръжена до зъби охрана, силови полета и толкова прецизна алармена сигнализация, че вътре в имението всеки момент знаели колко точно мравки и бръмбари се разхождат из района. Казваха, че домът бил изграден така, че и пряко попадение на атомна бомба не би могло да му навреди. Носеше се мълва, че хората, които имали честта да бъдат поканени в „Обетованата земя“, се броели на пръстите на едната ръка, като по-известен от тях бил единствено президентът на Световната Република, а останалите били някакви мистериозни Негови приятели от време оно (мистерията се задълбочаваше от факта, че според всички новинарски и клюкарски емисии Той нямаше никакви приятели). Онези пък, които бяха имали щастието да влязат в „Стар’с Енд“ по бизнесдела, пак според неофициалната информация били подписали клетвени декларации, че няма да говорят за посещението си по никакъв повод.

Слуховете относно името на хасиендата също бяха най-разнообразни, но преобладаваше схващането, че уж Той бил голям почитател на фантастиката и по-специално на Азимов и неговата „Фондация“. Въобще „Обетованата земя“ от доста време насам бе притча во язицех на 90 на сто от гражданите на Републиката. Някои от тях открито изразяваха недоволството си от факта, че Той живее като нещо средно между крал-слънце, бог и полупревъртяла поп-звезда, други откровено Му се присмиваха, трети пък Му завиждаха. Въпреки всичко обаче името Му вдъхваше респект навсякъде, па бил той смахнат, мегаломан или саможивец.

Затова съобщението, че Той разпраща десетки и стотици хиляди покани за тържество (и то в „Стар’с Енд“!) в чест на 40-ия Си рожден ден, предизвика взрив от нови и нови слухове. Имаше хора, които напълно сериозно уверяваха, че от „абсолютно сигурен източник“ знаели как Той ще обяви пред всички присъстващи, че абдикира. Според други пък намеренията Му били да оповести, че раздава цялото Си огромно богатство за благотворителност. И така нататък, и така нататък… Никой обаче не знаеше нищо със сигурност и това още повече разпалваше интереса на всички.

А самоличността на поканените… Това вече убеди повечето хора, че Той окончателно се е побъркал. В момента стоях и наблюдавах как пространството около „Стар’с Енд“ се пълни с коли. От една от тях слезе Бил Гейтс — бившият №1 в класацията на милиардерите в света, преди Неговото богатство да го накара да изглежда като харлемски просяк в сравнение с Него. Веднага след него пристигна трошката на президента на някаква световно неизвестна полуавтономна балканска провинция на Републиката. Със свистене до него спря и джорданът на главнокомандващия Арабския сектор — ген. Норман Макдауъл, последван от три прастари мерцедеса, от които излязоха никому непознати младежи, държащи със страхопочитание поканите в ръцете си, подобно на свещени Граалове…

Сто хиляди души от всички краища на Световната Република се събираха тази вечер в Джеймисън Вали. Една от тях бях и аз — Хуанита Торес, завеждащ светския отдел на информационния Интернет-портал „Gossip.com“. Не знам на какво основание бях поканена — може би онези, които твърдяха, че всичко се е решило със жребий и тото, имаха някакво право. Така или иначе аз заедно с още 99 999 души щях да изживея тази нощ едно уникално събитие. Дори вече пресмятах какъв хонорар да поискам от шефа си за бъдещия репортаж.

След като показах поканата си на охраната, бях допусната до светая светих — двора на „Стар’с Енд“. Всеки един на тази планета със сигурност поне веднъж е виждал холограмите на папараците или 3D-моделите, създадени от компютър на тяхна основа, но, уверявам ви, нищо не може да се сравни с истинската, живата гледка във вътрешността на „Обетованата земя“. Дворът на хасиендата представляваше уникална сбирка от всички краища на земното кълбо, пръснати със щедра ръка из огромната площ. Човек едва успяваше да преглътне възхитеното си възклицание при вида на сякаш безкрайния килим от черни лалета, простиращ се като Божия благословия вляво от входа, а вече дъхът му секваше, защото бе зърнал искрящия алпинеум до него, обсипан с еделвайси и планински далии, а през това време от другата страна на пътеката го мамеше приказната красота на дръзко поникналите пустинни рози… Не, наистина това трябва да се види!