Крис Картър: Хамелеонът се завръща

Лос Анджелис, петък,

28 август 2009 г., 10:25

— Ало… детектив Хънтър на телефона.

— Здравей, Робърт. Имам изненада за теб.

Робърт се вцепени, едва не изпусна чашата с кафе.

Много добре познаваше този металически глас. Знаеше, че човекът, използващ това устройство за преправяне на гласа, е убиец психопат, който обича да измисля игрички. И за партньор си беше избрал детектив Робърт Хънтър от отдел „Грабежи и убийства“ на лосанджелиската полиция. Това обаждане можеше да означава само едно — поредната обезобразена жертва.

— Да си виждал наскоро партньора си?

Робърт бързо огледа помещението за Карлос, но напразно.

— Някой да е виждал Карлос тази сутрин? — изкрещя той на колегите си, като натисна копчето за изключване на микрофона на мобилния си телефон.

Другите детективи се спогледаха смутено и Робърт се досети за отговора, преди да го чуе.

— От вчера не съм — каза детектив Морис, като поклати глава.

Робърт отново натисна копчето на микрофона.

— Какво си му направил?

— Сега слушаш ли ме внимателно?

— Какво си му направил? — повтори с настоятелен глас Робърт.

— Нали казах, че е изненада — изсмя се металическият глас. — Но ще ти дам още една възможност да промениш нещата. Може би този път ще се постараеш повече. До един час да си в пералното помещение в мазето на старата къща на Пасифик Али 122 в Южна Пасадена. Ако не стигнеш навреме, той ще умре. И повярвай ми, Робърт, от много бавна и мъчителна смърт.

Връзката прекъсна.

Робърт тичаше надолу по стълбите на старата сграда в източен Лос Анджелис. Колкото по-надолу се спускаше, толкова по-горещо ставаше. Ризата му бе напоена с пот, тесните обувки му стискаха.

— Къде, по дяволите, е пералното помещение? — прошепна той, когато стигна подземието.

Под една затворена врата в края на коридора се процеждаше светлина. Той се втурна натам, като извика името на партньора си.

Никой не отговори.

Робърт извади пистолета си и се долепи до стената от дясната страна на вратата.

— Карлос…

Тишина.

— Новобранец, там ли си?

От стаята се чу изтропване. Робърт вдигна пистолета и си пое дълбоко въздух.

— Мамка му!

Все още с допрян до стената гръб, той блъсна вратата с дясната си ръка и с добре отработено движение се извъртя и нахълта в стаята, готов да стреля по всеки нападател. Нетърпима воня на повърнато го накара да отстъпи крачка назад и го задави.

— Карлос…

Никакъв отговор.

От мястото му при вратата не се виждаше почти нищо. Крушката, която висеше над малката дървена маса в средата на стаята, беше твърде слаба, за да освети добре помещението. Робърт си пое дъх и пристъпи напред. Онова, което видя, накара стомаха му да се свие. Карлос беше прикован върху голям кръст, затворен в плексигласова клетка. В основата на кръста се беше събрала локва кръв от раните му. Беше само по бельо, а на главата му имаше венец от бодлива тел. Дебелите метални шипове се впиваха в плътта му. По лицето му течеше кръв. Висеше неподвижно.

„Закъснях“ — помисли си Робърт.

Приближи се до клетката и за своя изненада видя вътре електрокардиографски апарат. Линията на монитора бе леко назъбена на равни интервали. Карлос беше жив — все още.

— Карлос!

Младежът не помръдна.

— Новобранец! — изкрещя Робърт.

С огромно усилие Карлос повдигна клепачите си.

— Потрай още малко, брат.

Робърт огледа мрачното помещение. Беше голямо, десетина метра дълго и горе-долу толкова широко. По пода бяха разпилени одеяла, употребявани спринцовки, лули за пушене на кокаин, натрошени стъкла. В единия ъгъл до вратата имаше стара, ръждясала инвалидна количка. На дървената маса в средата Робърт видя малък касетофон и бележка с големи червени букви: „Пусни ме“. Той натисна копчето и в стаята прозвуча познатият металически глас:

— Здравей, Робърт, предполагам, че си стигнал навреме. — Пауза. — Сигурно разбираш, че приятелят ти има нужда от твоята помощ, но ще можеш да му помогнеш само ако спазиш определени правила… моите правила. Играта е проста, Робърт. Приятелят ти е заключен в бронирана клетка, затова пистолетът няма да ти помогне да го освободиш. На вратата има четири цветни копчета. Едното е за отваряне на клетката, другите — не. Задачата ти е проста — избери едно копче. Ако натиснеш правилното, вратата ще се отвори и ще можеш да освободиш партньора си.