Крис Картър: Хамелеонът се завръща

— Здрасти, Джен, добре ли си? Изглеждаш малко уморена — каза Пиетро, дългокосият барман, когато тя се приближи. Говореше с лек испански акцент.

— Добре съм, сладурче. Може би партитата започват да ми идват в повече — вяло отвърна тя, след като погледна отражението си в едно от огледалата зад бара. Тази вечер хипнотичните й сини очи бяха загубили част от блясъка си.

— Злодеите не знаят почивка — със срамежлива усмивка отбеляза Пиетро.

— Нещо такова — усмихна се тя.

— Да ти сипя ли нещо?

— Не, благодаря. Все още се боря с това. — Тя вдигна чашата си и му намигна съблазнително. — Просто имах нужда да се махна от компанията за малко.

Пиетро и Джени бяха флиртували няколко пъти досега, но той още не беше предприел нищо сериозно. Знаеше, че тя принадлежи на Краля.

— Е, ако искаш нещо, свиркай — каза той и отново се зае да приготвя коктейли.

Тъмнокосата жена, която стоеше от другата страна на бара и очевидно умираше да привлече вниманието на младежа, изгледа Джени злобно, сякаш искаше да каже: „Пръждосвай се, кучко, аз първа си го заплюх“.

Джени прокара ръка през русата си коса, остави чашата си на бара и се обърна към дансинга. Харесваше атмосферата в клуба. Обичаше да гледа как хората се забавляват, танцуват, пият и намират любов. „Е, може би не точно любов“ — помисли си тя, но поне правеха секс за удоволствие, не за пари. Искаше да бъде като тях. Това със сигурност не беше сладкият холивудски живот, за който бе мечтала в Айдахо допреди шест години.

Джени Фарнбъро беше започнала да се увлича по Холивуд като дванайсетгодишна. Киното се бе превърнало в нейно убежище от непрестанните кавги между твърде безхарактерната й майка и твърде агресивния й втори баща. Филмите й помагаха да избяга, пренасяха я на място, където никога не беше стъпвала и в което искаше да се потопи.

Беше започнала да работи на четиринайсет като продавачка на пуканки и желанието й да стане холивудска звезда постепенно се превърна в маниакална идея. Джени пестеше всеки цент и на шестнайсет вече имаше достатъчно пари, за да се махне от онова проклето градче. Закле се никога повече да не стъпи в Айдахо. Нямаше представа, че майка й бе умряла от свръхдоза приспивателни само седмица след бягството й.

Холивуд беше точно такъв, какъвто си го представяше. Вълшебно място, пълно с красиви хора, светлина и фантазии, но суровият живот в Града на ангелите се оказа много далеч от илюзиите, които си беше създала. Спестяванията й бързо свършиха и без професионална квалификация тя неизменно попадаше пред затворени врати. Красивият й сън бавно започна да се превръща в кошмар.

С Краля я запозна Уенди Лоутроп, друга неуспяла кандидат-актриса. Отначало Джени отклоняваше всичките му предложения. Беше чувала безброй истории за красиви момичета, дошли в Холивуд с мечтата да станат звезди, които бяха започнали да работят на улицата или в порноиндустрията. Тя беше решена да не тръгва по този път, не искаше да стане поредната пропаднала жена, но накрая гордостта й отстъпи пред инстинкта за самосъхранение и след няколко месеца настойчиви телефонни обаждания и скъпи подаръци Краля се сдоби с ново момиче.

Джени не забеляза ръката, която сипа безцветна течност в чашата й с шампанско. Все още гледаше танцуващите хора.

— Здрасти, маце. Да те черпя нещо? — попита високият русокос мъж, застанал от дясната й страна, и се усмихна лъчезарно.

— Вече имам питие, но благодаря за предложението все пак — учтиво отвърна тя и го погледна.

— Сигурна ли си? Мога да ти поръчам бутилка „Кристал“. Какво ще кажеш, маце?

Джени се обърна и огледа високия мъж. Беше изтупан, с тъмносив „Версаче“, бяла риза с колосана яка и синя копринена вратовръзка. Зелените очи бяха най-удивителната му черта. Трябваше да му се признае, че е привлекателен.

— Как се казваш? — попита тя, като се усмихна пресилено.

— Карл. Приятно ми е да се запознаем.

Той й подаде ръка. Вместо да се ръкува, Джени отпи глътка шампанско.

— Слушай, Карл, изглеждаш готин пич, трябва да ти се признае — заговори тя с най-милия си тон. — Но да сваляш момичета, като размахваш пачките си, не е добра идея, особено на такова място. Така ни караш да се чувстваме евтини. Освен ако не си търсиш платено момиче, това ли е? Професионалистка?

— О… не! — Карл нервно подръпна вратовръзката си. — Извинявай, нямах това предвид, маце.

— Значи не търсиш опитно момиче, което да ти покаже мнооого интересни неща? — попита тя, като отново отпи от шампанското и се втренчи в очите му.