Крис Картър: Хамелеонът се завръща

— Огледало? — измърмори смутено, като се втренчи в отражението си в цял ръст.

Изведнъж отстъпи настрани и тялото на жената се появи върху огледалото.

— Боже! Убиецът я е принудил да гледа!

Тялото беше разположено точно срещу огледалото.

— Така изглежда — потвърди доктор Уинстън. — Прекарала е последните си часове, гледайки обезобразеното си тяло в огледалото. Не само физическо, а и психическо мъчение.

— Това огледало не се връзва с обстановката… — измърмори Робърт, като се огледа. — Изглежда чисто ново.

— Точно така. Огледалото и дървените стълбове са поставени с цел — за да усилят страданието й.

Вратата се отвори и огледалото се отмести. Карлос влезе с чаша кафе в ръка. Подаде я на Робърт.

— Заповядай.

— Предпочитам да пропусна, новобранец. Стомахът ми не е много добре, а и вече съвсем се разсъних.

Капитан Болтър и доктор Уинстън също поклатиха глави. Карлос отново отвори вратата.

— Дръж — каза на младия полицай отпред. — Изглежда, че имаш нужда.

— А! Благодаря, сър — изненада се младежът.

— Няма защо.

Карлос затвори вратата и двамата с Робърт се приближиха до жертвата. Остра миризма накара детектива да закрие носа си с ръка. Жената бе коленичила в локва от урина и изпражнения.

— Държал я е вързана за тези стълбове няколко часа, може би цял ден. Тук е била тоалетната й — обясни патологът.

Карлос се намръщи отвратен.

— От колко време е мъртва, докторе? — попита Робърт.

— За момента е трудно да се прецени. Температурата на човешкото тяло спада средно с 1,5 градуса на час след настъпването на смъртта, но зависи и от условията. Заради жегата процесът се е забавил, а съм сигурен, че през деня в тази стая е като в пещ. Ще мога да определя по-точно часа на смъртта, след като направя аутопсията.

— Няма порязвания, огнестрелни рани, следи от душене. От раните на лицето ли е умряла? — попита Робърт, като се вгледа в тялото и махна, за да пропъди няколко мухи.

— Преди аутопсията не мога да кажа със сигурност, но предполагам, че причината за смъртта е спиране на сърцето, предизвикано от болка и изтощение. Убиецът я е държал в тази позиция, като й е причинявал все по-силна болка, докато е издъхнала. Искал е да й причини колкото може повече страдания и го е постигнал.

Робърт се огледа, сякаш търсеше нещо.

— Каква е другата миризма? Надушвам нещо като оцет.

— Имаш добро обоняние, Хънтър. — Доктор Уинстън посочи в един ъгъл. — Онзи буркан е пълен с оцет. Същата миризма идва и от тялото й, особено от горната част. Изглежда, че убиецът е обливал с оцет одраното й лице.

— Затова и мухите не го кацат.

— Точно така. Представи си само как се е мъчила. Всички нерви на лицето й са оголени. И най-слабият полъх на вятъра й е причинявал нетърпима болка. Вероятно е припаднала няколко пъти или поне се е опитала. Не забравяй, че няма клепачи, нямало е как да затвори очи. Всеки път, когато е идвала в съзнание, първото, което е виждала, е било обезобразеното й тяло. Няма да ти описвам каква болка причинява киселината върху одраната плът.

— Боже мой! — възкликна Карлос. — Горката жена!

— Била ли е в съзнание, докато я е драл? — попита Робърт.

— Без обезболяващи едва ли, но се съмнявам да й е дал анестетик. Предполагам, че е била упоена, в безсъзнание за няколко часа, докато този изверг е обезобразил лицето й. След това я е докарал тук, завързал я е и я е измъчвал още известно време, докато е умряла.

— Какво? Мислиш, че не я е одрал в къщата? — изненада се Карл ос.

— Не — отговори Робърт, преди доктор Уинстън да успее да обясни. — Огледай се. Провери другите стаи. Никъде няма дори капчица кръв, освен точно под тялото. Убиецът със сигурност е почистил след себе си, но това не е мястото. Поправи ме, ако греша, докторе, но да одереш жив човек не е проста работа.

Патологът кимна мълчаливо.

— Убиецът е имал нужда от хирургически инструменти, силни прожектори, да не говорим за време и знания — продължи Робърт. — Имаме работа с психопат с богати медицински познания. Това не е мястото на престъплението, това е кофата му за боклук. Оставил е трупа тук, за да можем да го намерим.

— Може би убиецът е ловец — предположи Карлос — и има опит с дрането на животни.

— Възможно е, но това едва ли щеше да му е от полза — отговори Робърт. — Човешката кожа се различава от животинската. Има друга еластичност.

— Откъде знаещ? Ловец ли си? — поинтересува се Карлос.

— Не, но чета много.

— Освен това животните са мъртви, когато ловецът ги дере — добави патологът. — Просто дърпаш кожата, без да се интересуваш от състоянието им. Убиецът е искал да запази жертвата жива, а това е много деликатна процедура. Който и да е този човек, той разбира от медицина. Всъщност справил се е на нивото на доста добър козметичен хирург, ако не броим работата със зъбите. Те просто са изтръгнати, грубо, за да причини максимална болка.