Крис Картър - Хамелеонът се завръща

Робърт бе отраснал като единствен син на работническо семейство в Комптън, невзрачно кварталче на източен Лос Анджелис. Майка му изгуби неравната борба с рака още когато той беше на пет. Баща му така и не се ожени повторно и работеше на две места, за да може да задоволи нарастващите нужди на сина си. Още като дете Робърт се отличаваше от другите. Умът му работеше по-бързо, отколкото на повечето му съученици. Училището го отегчаваше и нервираше. Научи материала за шести глас само за два месеца, а после, просто за да не скучае, прочете учебниците за седми, осми и девети. Директорът, господин Фратели, бе впечатлен от способностите му и уреди среща в училището за надарени деца „Мирман“ на Мълхоланд Драйв в северозападен Лос Анджелис. Психологът на „Мирман“, доктор Тилби, подложи Робърт на серия от тестове и обяви, че излиза „извън скалата“. Седмица по-късно го преместиха в „Мирман“ като осмокласник. А беше едва на дванайсет.

На четиринайсет вече бе преминал пълния гимназиален курс по английски, история, биология и химия. Взе четири години за две и на петнайсет се дипломира с отличие. С препоръки от всичките си учители, бе приет като студент на „индивидуален план“ в Станфордския университет — в най-реномирания американски факултет по психология за онова време.

Въпреки хубавата му външност фактът, че бе твърде хилав, твърде млад и се обличаше твърде странно, го правеше непопулярен сред момичетата и лесна мишена за хулигани. Нямаше физика на спортист и предпочиташе да прекарва времето си в библиотеката. Обожаваше да чете — поглъщаше книгите с удивителна бързина. Започна да се увлича по криминология и психологията на така наречените „лоши“ хора. Поддържането на много добър среден успех в университета беше лесна работа, но скоро му омръзна от постоянните задевки и прякора Клечо. Затова започна да вдига тежести и се записа на курсове по бойни изкуства. За негова изненада се оказа, че физическите упражнения и натоварването му доставят удоволствие. Направо се вманиачи по тренировките, след като видя, че за по-малко от година резултатът от тях вече видимо се проявява. Тялото му натрупа значителна мускулна маса. От Клечо той се превърна в Мускулягата и за по-малко от две години взе черен колан по карате. По-големите момчета престанаха да го закачат и изведнъж се оказа, че не може да се отърве от момичета.

На деветнайсет Робърт завърши висше по психология, а на двайсет и три защити докторантура по криминална психология. Дипломната му работа, озаглавена „Логика на престъпното мислене“, бе публикувана и стана задължително четиво за отдела по психология на ФБР.

Дотук всичко вървеше добре, но две седмици след защитата на дипломната работа светът на Робърт се обърна с главата надолу. През последните три години и половина баща му работеше като охрана в клона на „Банк ъф Америка“ на булевард „Авалон“. При престрелка за осуетяване на грабеж случаен куршум го улучи в гърдите. Дванайсет седмици остана в кома и през цялото време Робърт не се отдели от леглото му.

Тези дванайсет седмици, през които единственото, което правеше, бе да седи мълчаливо и да гледа баща си, постепенно промениха Робърт. Вече не виждаше смисъл от изучаването на мисленето на престъпниците. Не виждаше смисъл от академичния живот.

След като постъпи в полицията, той бързо си създаде репутация, издигна се в йерархията за нула време и едва двайсет и шест годишен вече беше детектив в Лосанджелиското полицейско управление. Скоро го взеха в отдел „Грабежи и убийства“ като партньор на по-старшия детектив Скот Уилсън. Тогава Скот беше на трийсет и девет. Метър и осемдесет висок, той представляваше сто и четирийсет килограмова планина от мускули и тлъстини. Най-забележителната му черта беше голям лъскав белег от едната страна на обръснатата му глава. Заплашителният му външен вид винаги работеше в негова полза. Никой не смееше да се закача с детектив, който прилича на разярен Шрек.

Скот беше в полицията от осемнайсет години, от тях — девет в „Грабежи и убийства“. Отначало не хареса идеята да работи с нов и съвсем зелен млад детектив, но Робърт учеше бързо и аналитичното му мислене бе удивително. След всяко разкрито престъпление уважението на Скот към него растеше. Станаха най-добри приятели, неразделни на работното място и в свободното си време. В Лос Анджелис никога не са липсвали жестоки убийства, но детективите винаги са били твърде малко. Скот и Робърт често бяха принудени да работят по шест различни случая едновременно. Напрежението никога не ги притесняваше, напротив, сякаш ги зареждаше с енергия. После, при едно разследване в Холивуд, едва не загубиха значките си.