Крис Картър - Хамелеонът се завръща

— Какво означава това? — попита, като се надяваше някой да му обясни.

Мълчание.

Карлос се приближи още. Символът приличаше на два свързани кръста: единият изправен, другият — обърнат. Не виждаше никакъв смисъл в тях.

— Това някаква извратена шега ли е, капитане? — най-сетне заговори Робърт, сякаш излизаше от транс.

— Извратено е, но не е шега.

— Някой няма ли да ми обясни какво става? — нетърпеливо изръмжа Карлос.

— Мамка му! — изруга Робърт и пусна косата, която отново падна върху раменете на трупа.

— Ехо! — извика Карлос и размаха ръка пред очите на партньора си. — Не си спомням да съм си слагал шапка-невидимка тази сутрин. Някой няма ли да ми обясни какво става?

Робърт имаше чувството, че в стаята изведнъж е станало по-мрачно, по-задушно. Главоболието, което цепеше главата му, блокираше мислите му. Той разтърка възпалените си очи, сякаш се надяваше всичко да е просто лош сън.

— По-добре разкажи на партньора си какво става, Хънтър. — Думите на капитан Болтър го върнаха грубо към действителността.

— Благодаря — каза Карлос, облекчен, че най-после някой е на негова страна.

Робърт все още не обръщаше внимание на партньора си.

— Нали знаеш какво означава това, капитане?

— Да, представям си.

Робърт прокара пръсти през косата си.

— Медиите ще пощуреят, когато научат.

— Медиите няма да разберат нищо. Аз ще се погрижа за това — увери го капитанът. — Но ти все пак проучи дали случаят наистина е такъв.

— Какъв е случаят? — изкрещя Карлос.

Доктор Уинстън се намеси:

— Слушайте, каквото и да се налага да правите, не можете ли да го правите навън? Момчетата трябва най-после да започнат огледа. Да не губим повече време.

— Колко ще им трябва, за да приключат? — попита Робърт. — Кога ще имаме някаква информация?

— Не знам точно, но като съдя по размерите на къщата, ще им трябва поне един ден, а може да се проточи и през нощта.

Робърт добре познаваше процедурата. Не му оставаше друго, освен да чака.

— Като излизаш, кажи на момчетата от лабораторията да дойдат — заръча лекарят и се приближи до трупа.

— Да, добре — отвърна Робърт и кимна на Карлос, който все още гледаше като объркано дете.

— Никой нищо не ми казва — запротестира младежът.

— Хайде, ако ме закараш до нас, ще ти разкажа всичко по пътя.

Робърт погледна още веднъж обезобразеното тяло, завързано за дървените стълбове. Трудно беше да си представиш, че само преди няколко дни това е било жива жена. Той отвори вратата и излезе. Карлос го последва. Навън, докато вървяха към колата, Робърт все още изглеждаше притеснен.

— Къде е твоята кола? — попита Карлос, докато отваряше вратата на хондата си.

— Какво? — Робърт все още не беше събрал мислите си.

— Колата ти? Къде е?

— О! В Санта Моника.

— Санта Моника! По дяволите, това е на другия край на града.

— Имаш ли по-полезна работа?

— Вече не — отвърна Карлос, като го погледна глуповато. — Къде точно си я оставил?

— Знаеш ли бар „Хайдаут“?

— Да, знам го. Какво, по дяволите, си правил там?

— Не си спомням.

— Оттук до Санта Моника ще ни отнеме около два часа. Поне ще имаме време да поговорим.

— Два часа ли? — изненада се Робърт. — Какво имаш под тоя капак? Двигател на мотопед?

— Забеляза ли изораните пътища, докато идваше насам? Това е нова кола. Нямам намерение да си разбивам амортисьорите, затова, докато не излезем от този лунен пейзаж, ще караме мнооого бавно.

— Както кажеш.

Робърт седна и си сложи колана. Огледа се. Сякаш бе попаднал в автомобила на човек, страдащ от мания за чистота. Вътре беше безупречно. Без пликчета от чипс на пода, без следи от разлято кафе по тапицерията, без мазни петна от понички — нищо такова.

— По дяволите, новобранец, да не би да чистиш това нещо всеки ден?

— Обичам колата ми да е чиста. Не е ли по-добре, отколкото да се возиш в кочина?

— Каква е тази миризма? Прилича на… „тути фрути“.

— Нарича се „освежител за коли“. Можеш и ти да го пробваш в своята стара таратайка.

— Хей, нищо ми няма на колата. Може да е стара, но е здрава като танк. Не е като евтините вносни боклуци.

— Тази кола изобщо не е евтина.

— Аха, ясно. Добре де, впечатлен съм. Обичаш ли да чистиш и къщи? В Бевърли Хилс има голямо търсене за такива хора, ако решиш да напуснеш полицията.

Карлос се престори, че не е чул забележката, запали двигателя и заобиколи няколкото полицейски коли, които все още бяха спрени пред старата постройка. Полагаше огромни усилия да избягва гъстите храсти покрай черния път и ругаеше всеки път, когато чуеше стържене на клони по ламарините. Караше бавно през дупките и докато излязоха на главното шосе, двамата мълчаха. Робърт беше карал много пъти по Литъл Таджунга Каниън Роуд. Ако търсиш отмора, пътят е удивителен, със смайващи гледки.