Крис Картър - Хамелеонът се завръща

— Може би е искал да ни попречи да установим самоличността й — предположи Карлос.

— Оставил е пръстите непокътнати — установи Робърт, след като провери ръцете. — Няма логика да извади зъбите, а да остави пръстовите отпечатъци.

Карлос кимна.

Робърт мина зад двата дървени стълба и разгледа гърба на жената.

— Това не е работното място на убиеца — заяви уверено. — Това е само сцената за показване на злодеянието му. Затова я е докарал. Вижте я, това е ритуална поза. — Обърна се към капитан Болтър. — Това не е първото му убийство.

Капитанът не изглеждаше изненадан.

— Никой не би могъл да издържи такава болка, без да вика — отбеляза Карлос. — Това е идеалното място, уединено, наблизо няма хора, няма опасност някой да изненада убиеца. Може да е викала до пресилване, без да я чуе никой.

— Имаме ли някаква информация за жертвата? Знаем ли коя е? — попита Робърт, докато още оглеждаше гърба на жената.

— Засега не. Още не сме проверили отпечатъците й — отговори Карлос. — При първоначалния оглед на къщата не намерихме нищо, дори една дреха. Очевидно не е живяла тук и предполагам, че е безсмислено да търсим някакви документи.

— Все пак потърсете — настоя Робърт. — Някакви сигнали за изчезнали лица?

— Вече проверихме. През последните дни няма сигнал за никого, отговарящ на нейното описание, пък и без лице… — Карлос поклати глава.

Робърт отново огледа стаята и спря поглед върху прозореца на южната стена.

— Някакви следи от гуми навън? Тясната алея изглежда единственият път, по който може да се стигне дотук. Убиецът сигурно е дошъл с кола.

Капитан Болтър кимна леко:

— Прав си, алеята е единственият път към къщата и всички патрулки и колите на криминалистите са минали по нея. Дори да е имало следи, вече са заличени.

— Чудесно!

Настъпи тишина. Бяха виждали и други такива случаи. Жертва на убиец психопат, никакви улики — но това изглеждаше по-различно, имаха чувството, че е по-различно.

— Тази работа не ми харесва — заговори Робърт. — Никак не ми харесва. Това не е обикновено убийство. Планирано е предварително, и то много дълго време. Само си представете какво търпение и решителност са нужни, за да извършиш нещо такова.

Потърка носа си. Миризмата на смърт беше непоносима.

— Може да е престъпление от страст. Някой да е искал да си отмъсти за прекъсната връзка — опита се да разсъждава Карлос.

Робърт поклати глава:

— Изключено. Човек, който е бил влюбен в нея, не би могъл да стори това. Колкото и да е бил наранен, дори тя да е самият Сатана. Само я погледни, безумно е и точно това ме тревожи. Няма да спре дотук.

Думите на Робърт накараха колегите му да потреперят. Само това липсваше на Лос Анджелис — убиец психопат, който се вживява в ролята на Джак Изкормвача.

— Хънтър е прав. Това не е престъпление от страст. И не му е първото убийство — съгласи се капитан Болтър, като се отдръпна от прозореца. Всички го погледнаха.

— Знаете ли нещо, което ние не знаем? — изказа Карлос въпроса, за който всички си помислиха.

— Скоро ще разберете. Преди това обаче искам да видите още нещо. После ще извикам момчетата от лабораторията.

Това се беше сторило странно на Робърт от самото му идване. Обикновено криминалистите вземат проби и заснемат местопрестъплението, преди детективите да влязат за оглед. Днес обаче капитанът искаше Робърт да мине преди тях. Болтър рядко нарушаваше установените правила.

— Погледнете врата й отзад — каза той, като наклони главата на жертвата напред.

Робърт и Карлос се спогледаха разтревожено, преди отново да погледнат мъртвата жена.

— Дайте ми нещо да повдигна косата й — извика Робърт.

Доктор Уинстън му подаде телескопична метална показалка.

Когато фенерчето освети оголения врат на жертвата, през главата на Робърт премина порой от объркани мисли. Не можеше да повярва на очите си, лицето му пребледня.

От мястото си Карлос не можеше да види добре, но изражението на Робърт го стъписа. Каквото и да беше видял партньорът му, явно го бе уплашило.

Въпреки четирийсет и двете му години, със запазеното си лице и внушителната си фигура Робърт Хънтър изглеждаше около трийсетте. Висок, широкоплещест, с високи скули и къса русолява коса, той винаги носеше дънки, фланелка и изтъркано кожено яке. Всяко негово движение издаваше контролирана сила, но най-забележителната му черта бяха очите.

Бледият им син цвят издаваше остър ум и непоклатима решителност.