Крис Картър - Хамелеонът се завръща

В случая бяха замесени Линда и Джон Спенсър, известен музикален продуцент, който бе натрупал състояние след издаването на три поредни хитови рок албума. Джон и Линда се запознали на едно парти, влюбили се от пръв поглед и след три месеца се оженили. Джон купил луксозна къща в Бевърли Хилс и връзката им на пръв поглед изглеждала като истинска приказка, всичко било идеално. Обичали да се забавляват и поне два пъти месечно организирали екстравагантни партита край басейна си с форма на роял. Но приказката не продължила дълго. Още в края на първата година от връзката им любовта започнала да вехне.

Кавгите, публични и домашни, станали обичайно явление, а Джон все повече се пристрастявал към наркотиците и алкохола.

И така, докато една августовска вечер след поредния разгорещен спор тялото на Линда не беше намерено в кухнята с дупка от 38-калибров куршум в тила — типична екзекуция. Нямаше следи от борба или взлом, никакви рани от самозащита по ръцете на жертвата. Уликите недвусмислено сочеха към Джон Спенсър. Скот и Робърт бяха натоварени с разследването.

След скарването с Линда Джон беше изчезнал и го намериха чак след няколко дни, пиян и надрусан с хероин. При разпита не отричаше, че в нощта на убийството се е карал с жена си. Призна, че бракът им е бил в проблемна фаза. Спомняше си, че след скарването е излязъл от къщата ядосан, възбуден и пиян, но нямаше спомени какво е правил през последните няколко дни. Нямаше алиби. Твърдеше обаче, че никога не би наранил Линда. Все още бил лудо влюбен в нея.

Разследванията на убийства, в които са замесени холивудски звезди, винаги привличат общественото внимание и медиите не закъсняха с гръмките заглавия. ИЗВЕСТЕН ПРОДУЦЕНТ УБИВА КРАСИВАТА СИ ЖЕНА В ПРИСТЪП НА РЕВНОСТ. Дори кметът настояваше за бързо изясняване на случая.

Обвинението доказа, че Джон притежава 38-калибров револвер, но оръжието не беше открито. Нямаше проблем да се намерят свидетели, които да разкажат за множеството публични скандали между Джон и Линда. В повечето случаи той само крещял, а тя плачела. Да се докаже, че Джон Спенсър има агресивен характер, беше детска игра.

Скот беше убеден във вината на Спенсър, но Робърт смяташе, че не са хванали правилния човек. По-младият детектив виждаше в Джон просто едно забогатяло твърде бързо уплашено хлапе, а с парите идваха и наркотиците. Джон никога не беше прибягвал към насилие. В училище не се беше различавал от повечето си съученици — скъсани дънки, странни прически, запален по хевиметъла.

— Хубаво, карал се е с жена си, но посочи ми брак, в който да няма кавги — разсъждаваше Робърт. — Освен това при никой от тези скандали не е удрял Линда.

Робърт познаваше поведението на убийците и Джон Спенсър просто не се вписваше в тази категория. Скот винаги се доверяваше на интуицията на партньора си, но в този случай бе сигурен, че той греши. Доказателствата бяха твърде силни.

Въпреки убедеността на Робърт процесът продължи само една седмица. На съдебните заседатели им бяха достатъчни три часа, за да вземат решение, и Джон Спенсър бе осъден на смърт чрез отровна инжекция, но присъдата така и не беше изпълнена. По-малко от месец след произнасянето на съда Джон се обеси с чаршафа си в килията. До тялото му намериха бележка: „Линда, скоро ще бъдем заедно. Повече няма да се караме, обещавам“.

Двайсет и два дни след самоубийството на Спенсър патрул спрял момчето, което поддържало басейна им, на едно шосе в Юта. В колата му намерили 38-калибровия револвер на Джон, а също бижута и бельо на Линда. Балистичната експертиза доказа, че куршумът, убил Линда Спенсър, е бил изстрелян от същото оръжие. Чистачът на басейна призна, че я е застрелял. Робърт и Скот бяха подложени на внимателна проверка от медиите, началника на полицията, главния комисар и кмета. Обвиниха ги в небрежност и некадърност. Ако капитан Болтър не се беше застъпил за тях, щяха да се простят с детективските значки. След приключване на разследването ги принудиха да излязат в дълъг отпуск. Това се случи преди около шест години.

— Какво е това? Какво видя? — попита Карлос, като се приближи към партньора си.

Робърт стоеше като втрещен и с широко отворени очи гледаше нещо, изрязано върху кожата на жената — нещо, което никога нямаше да забрави.

Карлос мина на пръсти зад него и погледна над рамото му, но макар че успя да огледа по-добре врата на жертвата, това не разсея недоумението му. Изрязаният в кожата символ не му говореше нищо.