Крис Картър: Хамелеонът се завръща

— Не, разбира се, че не. Просто исках да пийнем по нещо и ако си допаднем…

Мъжът остави изречението недовършено и сви рамене.

Джени поглади вратовръзката му и я подръпна към себе си.

— Жалко, че не търсиш професионалистка — прошепна в ухото му.

Усмивката на Карл помръкна, на лицето му се изписа объркване.

— Щях да ти дам номера на сводника си. Ето го там — добави тя и посочи терасата за специални гости над главното помещение, като се усмихна саркастично.

Карл отвори уста, но не каза нищо.

Джени изпи остатъка от шампанското си, намигна кокетно на младежа и тръгна към тоалетната. Очите още я следяха.

— Скоро ще е готова. Веществото ще подейства след малко.

Джени започна да си слага червило, но изведнъж й прилоша. Нещо не беше наред. Стана й горещо, втресе я. Стените сякаш се приближаваха. Започна да се задушава и бързо тръгна към вратата. Трябваше да се махне оттук. Когато излезе от тоалетната, всичко наоколо се въртеше. Искаше да се върне на масата на Краля, но краката не я слушаха. Залитна и щеше да падне, но някой я подхвана.

— Добре ли си, маце?

— Зле ми е. Мисля, че трябва…

— Трябва да глътнеш малко чист въздух. Тук е много задушно. Ела, ще ти помогна. Да излезем за малко.

— Не, аз… — Джени започна да завалва думите. — Трябва да кажа на Кра… Трябва да се върна…

— По-късно, маце. Сега ще дойдеш с мен.

Никой не забеляза как Джени и непознатият се отдалечават към изхода на клуба.

— Ало. Детектив Хънтър на телефона.

Робърт вдигна мобилния си телефон на шестото позвъняване. Говореше бавно и завалено, което издаваше колко малко е спал напоследък.

— Робърт, къде, по дяволите, се губиш? Капитанът те издирва от два часа.

— Новобранец, ти ли си? Колко е часът?

След смъртта на дългогодишния му партньор новият помощник на Робърт, Карлос, работеше с него от седмица.

— Три сутринта.

— Кой ден?

— По дяволите, човече… Понеделник. Слушай, по-бързо идвай да видиш какво имаме тук. Ужасно убийство.

— Виждал ли си някое, което да не е ужасно?

— Това тук е голяма мизерия, идвай по-бързо. Капитанът иска ние да поемем случая.

— Аха… — вяло измърмори Робърт. — Добре, кажи адреса.

Остави мобилния телефон и се огледа в тясното, тъмно, непознато помещение.

— Къде съм, по дяволите? — измърмори.

Главоболието и ужасният вкус в устата му напомниха колко бе изпил снощи, преди да отпусне глава върху възглавницата с надеждата това да облекчи болката. Неочаквано нещо се размърда до него в леглото.

— Добро утро. Това обаждане да не би да означава, че трябва да си тръгваш?

Гласът на жената беше нежен, секси и с лек италиански акцент. Робърт изненадано се втренчи в полуголото й тяло. На бледата светлина от уличните лампи успя да получи някаква представа колко беше привлекателна. Бързи спомени от снощи преминаха през съзнанието му. Барът, напитките, таксито до апартамента на тъмнокосата жена, чието име не си спомняше. Това беше третата, до която се събуждаше през последните пет седмици.

— Да, трябва да тръгвам, съжалявам — отговори той, като си придаде небрежен вид.

Стана и затърси панталоните си. Главоболието стана още по-натрапчиво. Зрението му бързо се нагоди към сумрака в стаята, което му позволи да огледа по-добре лицето на жената. Изглеждаше на трийсет-трийсет и една. Меката й тъмна коса стигаше на десетина сантиметра под раменете й, ограждайки лицето — с красива сърцевидна форма и деликатно оформени нос и устни. Неравният бретон й отиваше, а тъмните зелени очи допълваха изключително хубавото й лице.

Робърт намери панталоните и бельото си — сини боксерки с рисунки на мечета и малка дупка — при вратата на спалнята.

— Късно е да се преструвам на засрамен — отбеляза той, докато закопчаваше ципа си. — Може ли да ползвам тоалетната?

— Разбира се, сладурче. Първата вдясно, след като излезеш — отвърна жената, като опря гърба си в таблата на леглото.

Робърт влезе в банята и затвори вратата. Наплиска лицето си със студена вода и се погледна в огледалото. Сините му очи бяха кървясали. Кожата му изглеждаше по-бледа от обичайното. Беше брадясал.

— Чудесно, Робърт — рече си той, като плисна още вода върху измореното си лице. — Поредната жена, с която не си спомняш как си се запознал, камо ли как си се озовал в къщата й. Необвързващият секс е хубаво нещо. Още по-хубаво, ако си спомняш, че си го правил. Трябва да спра пиенето.

Изстиска малко паста за зъби върху пръста си и се опита да измие зъбите си. Изведнъж му хрумна нова мисъл: