Крис Картър: Хамелеонът се завръща

— Не зависеше от мен. Показанията ми нямаха никаква тежест, нямах доказателства, че е невинен. Нищо не можех да направя без доказателства.

— Ако бяхте водили разследването, както трябва, щяхте да заловите истинския убиец по-рано, преди брат ми да превърти, преди да се обеси. Но вие спряхте да търсите.

— Не можеш да обвиняваш полицията за самоубийството на брат си. Рано или късно щяхме да хванем истинския убиец и той щеше да излезе на свобода.

— Не, нямаше. — В гласа й отново прозвуча гняв. — Как щяхте да хванете истинския убиец, като не го търсехте? Бяхте зарязали разследването, защото първоначалните повърхностни улики сочеха към Джон и това устройваше теб и партньора ти. Поредният разплетен случай на звездния екип. Пак получихте похвала, а само това ви интересуваше. Той беше осъден за убийство, Робърт. Получи смъртна присъда за нещо, което не беше извършил. Никой дори за момент не допусна, че може да е невинен, никой, включително тези жалки мекотели, наречени съдебни заседатели. Обявихте брат ми за чудовище. — Тя замълча и си пое дълбоко дъх. — Изгубих цялото си семейство заради теб, партньора ти и онези шибани, безполезни, жалки човечета. Нямаше да видят истината, дори да танцуваше гола пред тях.

Очите й горяха от гняв. Робърт я погледна озадачено.

— Двайсет дни след самоубийството на брат ми мама почина от мъка. Знаеш ли какво е това?

Робърт не отговори.

— Спря да се храни, не говореше, не се движеше. Само седеше в стаята си със снимка на Джон в скута и гледаше прозореца. По лицето й течаха сълзи, докато очите й пресъхнаха. Мъката разяждаше сърцето й отвътре и тя беше твърде слаба, за да се справи.

Робърт мълчеше. Следеше с поглед Бренда, която бавно крачеше из стаята.

— И това не беше всичко — продължи тя с мрачен глас. — Трийсет и пет години, Робърт. Родителите ми бяха женени от трийсет и пет години. След като изгуби сина и жена си за толкова кратко време, баща ми бе сломен от безкрайна скръб.

Робърт вече се досещаше какво е станало.

— Двайсет и два дни след погребението на майка ми, след като истинският убиец най-сетне беше заловен, баща ми не издържа на депресията и последва пътя на брат ми. Аз останах сама… отново.

Робърт я наблюдава известно време. Гневът й беше почти осезаем.

— Затова реши да отмъстиш на съдебните заседатели — отбеляза след малко с все още немощен глас.

— Най-после се досети — усмихна се тя. — Доста трудно ти беше. Може би великият Робърт Хънтър не е чак толкова велик.

— Само че не уби самите съдебни заседатели, а някои от любимите им хора — добави той.

— Не е ли сладко отмъщение? — каза тя със смразяващо небрежна усмивка. — Око за око, Робърт. Те получиха онова, което бяха причинили на мен. Главоболие, самота, пустота, тъга. Исках да изпитат толкова голяма мъка, че ежедневният им живот да се превърне в борба.

Не всички жертви бяха пряко свързани с някой от съдебните заседатели в делото срещу Джон Спенсър, но причината беше ясна. Някои от тях бяха любовници. Тайни любовници, незаконни афери, дори хомосексуални авантюри. Скрити връзки, които нямаше как да бъдат проследени до някого от съдебните заседатели. Но въпреки това любими хора.

— Посветих живота си в търсене на най-подходящите. Най-обичаните. Внимателно ги следях. Изучавах навиците им. Открих всичко за тях. Любими места. Тайни от миналото им. Участвах дори в сексуални оргии, за да се доближа до тях, и признавам, да гледам как съдебните заседатели страдат след всяко ново убийство, ме изпълваше с енергия.

Робърт я погледна тревожно.

— О, да, наблюдавах ги внимателно след всяко убийство — обясни тя. — Исках да видя как страдат, болката им ми даваше сили. — Замълча за момент.

— Трима от тях се самоубиха, знаеше ли? Не можаха да понесат мъката. Не издържаха, също както родителите ми. — Бренда се изсмя зловещо. — Само за да докажа колко некадърни са ченгетата, оставях улика върху всяка от жертвите и въпреки това не ме разкрихте.

— Двойният кръст на тила на всяка жертва.

Тя кимна злорадо.

— Като татуировката, която брат ти е имал на врата? — добави Робърт.

Бренда го изгледа изненадано.

— След като разбрах за съдебните заседатели, проверих досието на брат ти. Спомних си, че в доклада за арестуването му в графата за отличителни белези бяха записани няколко татуировки, но арестувалият го полицай не ги беше описал подробно. Наложи се да проверя в доклада от аутопсията, за да разбера какви са били. Една от тях е била двоен кръст в задната част на врата. Ти си белязвала жертвите си със символа на брат си.