Крис Картър - Хамелеонът се завръща

— Хубаво, но защо вие, а не някой от близките й, съпруг или приятел?

— Вики не е омъжена и няма връзка с мъж в момента. Близките й са в Канада. Точно при тях щеше да ходи. Иначе живее в малък апартамент на няколко километра оттук.

— Близките й не ви ли се обадиха? — попита Робърт. — Ако са я очаквали и не се е появила, сигурно са се разтревожили.

Джо го погледна нервно:

— Не знаеха, че ще ходи. Искаше да ги изненада. Какво искате да кажете с „не се е появила“?

— Проверихме авиолиниите. Изобщо не се е качила на самолета.

— Господи! — Джо прокара пръсти през косата си. — И през цялото време никой не я е виждал?

— Казахте, че е трябвало да се върне на работа на дванайсети този месец, но сте подали сигнала едва преди два дни, на седемнайсети. Защо чакахте цели пет дни?

— На седемнайсети се прибрах от Европа. Бях на състезание по културизъм.

— Кога заминахте за Европа? — попита Карлос.

— В края на миналия месец… на двайсет и девети. — Джо погледна треперещите си ръце. — Трябваше да се опитам да се свържа с нея, докато бях в Европа. За последно говорихме в деня, когато трябваше да замине за Канада.

— Защо ще й се обаждате? Тя е просто една служителка, нали? — опита се да го провокира Робърт.

Джо се смути. Опита да се усмихне, но не успя.

Робърт се приближи със стола и се наведе напред, като опря лактите си върху бюрото.

— Хайде, Джо, изплюйте камъчето. Не е била просто служителка, нали?

Мълчание.

— Вижте, господин Боуман, ние не сме нравствена полиция. Няма да ви разпитваме за брака ви. С Виктория Бейкър може да се е случило нещо много лошо и ние се опитваме да помогнем. За целта обаче имаме нужда от вашето съдействие. Всичко, което ни кажете, ще си остане между нас. Ако имате някакви чувства към нея, моля ви, помогнете ни.

Робърт се усмихна насърчително. Джо се поколеба за момент, като гледаше снимката на жена си.

— Обичаме се — измънка накрая.

Робърт остана мълчаливо втренчен в него.

— Мислехме да се преместим да живеем заедно.

Карлос се ококори изненадано:

— Ами бракът ви?

Джо разтърка очите си с дясната си ръка, преди да отговори:

— Бракът ми се разпадна още преди години. — Погледна снимката на бюрото. — Любовта я няма… вече няма за какво да си говорим… превърнали сме се в двама непознати. Преди година се опитахме да съберем парчетата, но вече няма какво да се събира.

В гласа му звучеше тъга.

— Кога започнахте да се виждате С Вики?

— Преди около осем месеца. Тя беше толкова заразително щастлива… караше ме отново да чувствам, че живея. Затова преди два месеца реших да поискам развод от жена си и да направя това, което ми носи щастие — да живея с Вики.

— Вики — знаеше ли? Разказахте ли й за плановете си?

— Да. Затова отиде в Канада — отвърна Джо.

Робърт го изгледа неразбиращо.

— Искаше да каже на родителите си, че ще се премести да живее с мен. Искаше благословията им.

Недоумението на Робърт не намаля.

— Вики е от много традиционно семейство — обясни Джо. — Искаше да ме одобрят.

— Да одобрят идеята дъщеря им да се премести да живее с женен мъж? — намеси се Карлос заинтригуван.

— Не — побърза да отговори Робърт. — Да одобрят идеята дъщеря им да се премести да живее с афроамериканец.

— Чернокож — поправи го Джо. — Ние обичаме да ни наричат чернокожи. Точно такива сме, черни, и това не е обидна дума. Тези бюрократични евфемизми са пълна глупост, но вие сте прав. Близките на Вики, меко казано, не одобряваха връзката ни.

— И докато бяхте в Европа, не сте й се обаждали, така ли?

— Не… а трябваше…

— Защо не се чувахте?

— Тя така поиска. Каза, че й е нужно време, за да ги накара да приемат идеята. Знаех, че трябва да се прибере на дванайсети, затова се опитах да се свържа с нея, но не отговаряше. Докато бях в Европа, нямаше какво да направя. След като се прибрах и не можах да я открия, се уплаших и се обадих в полицията.

— Казахте, че живеела само на няколко километра оттук.

— Да, на Крофт Авеню.

— Имате ли ключ от апартамента й?

— Не, нямам — отговори Джо, като избягваше да гледа Робърт в очите. — Но вашите колеги вече ме питаха за това.

— Имате предвид от отдел „Изчезнали лица“?

— Да.

— Ние не сме от „Изчезнали лица“. Ние сме от „Убийства“.

Джо го изгледа втрещено:

— „Убийства“?

Робърт не си даде труд да обяснява. Извади копие от скицата, направена по описанието на Изабела, с двайсетте различни варианта и ги постави на бюрото.