Крис Картър - Хамелеонът се завръща

— Виждали ли сте този човек?

Джо взе скиците с треперещи ръце и ги разгледа внимателно.

— Не, не си спомням да съм го виждал. Какво общо има с изчезването на Вики? Защо от отдел „Убийства“ идват да ме разпитват?

— Може да има връзка с едно разследване, което водим — обясни Карлос.

— Мислите ли, че може да е убита? — Гласът на Джо прозвуча прегракнало от страх.

— Още не знаем.

— Боже! Кой би направил нещо лошо на Вики? Тя е най-добрият човек, който съм виждал.

— Да не правим прибързани изводи, господин Боуман — опита се да го успокои Робърт. Отново посочи скиците. — Значи сте сигурен, че не сте виждали този човек в залата, така ли?

— Ако е идвал в залата, трябва да попитате момичетата от рецепцията.

— Ще ги попитаме. Трябва ни също адресът на Вики.

Джо мълчаливо го написа на едно листче и го даде на Робърт.

— С Вики ходехте ли по барове, нощни клубове, други такива места?

Джо го погледна смутено:

— Не, никога. Заради моето положение не афиширахме връзката си.

Робърт кимна.

— Тя обичаше ли да ходи сама или с приятели на такива места?

— Доколкото знам, не — колебливо отговори Джо.

— Знаете ли дали е участвала в нестандартни събирания? — вметна Карлос.

Джо и Робърт го изгледаха недоумяващо. Никой от двамата не разбра точно какво има предвид под „нестандартни събирания“.

— Не разбирам какво имате предвид — каза Джо.

На Робърт също му стана интересно как партньорът му ще обясни мисълта си. Карлос реши, че ще е най-лесно да го каже направо:

— Участвала ли е в сексуални оргии, садо-мазо, фетишизъм… такива неща?

— Какъв е този въпрос?

— Въпрос, който може да помогне за разследването.

— Нима намеквате, че Вики е извратена? — възмути се Джо.

— Не, само питам дали си падаше по такива неща.

— Не, не си падаше.

Робърт реши да смени темата:

— Какво е финансовото й положение? Имам предвид, добре ли припечелва?

Джо го погледна с вид, сякаш искаше да каже: „Какво общо има това?“.

— Може ли да си позволи да си купува скъпи неща — опита се да обясни Робърт.

— Какви неща? Наркотици ли? — още по-смутено попита Джо.

— Не. Козметика — овлажнители за кожа, кремове, грим, нали се сещате, женски неща.

— Е, не е богата, особено по лосанджелиските стандарти, но бих казал, че припечелва достатъчно. Що се отнася до козметиката, способна е да изхарчи цяло състояние. Виждал съм я да плаща 300 долара за вечерен крем против бръчки „Антикартър“, а шишенцето беше колкото пакет дъвки.

Робърт изненадано вдигна вежди.

— И това не е всичко — продължи Джо. — 400 долара за швейцарски крем за очи, 150 долара за лак за нокти, да не говорим колко харчи за маникюр, педикюр, овлажнители, разкрасяване и SPA процедури. Може да гладува, но не може да живее без кремчетата и помадите си. Вики е много суетна. Може би малко прекалено.

— Има ли шкафче, където държи вещите си тук? — попита Робърт.

— Да. Всички от персонала имат шкафчета. Ние насърчаваме служителите си да тренират. Всички имаме шкафчета.

— Чудесно. Може ли да погледнем нейното?

— Ключалката не е електронна. Заключва се с четирицифрен код и само тя го знае.

— Сигурен съм, че има начин да се разбие кодът — вметна Карлос.

Джо се намръщи, явно се колебаеше дали е редно.

— Не трябва ли да имате съдебна заповед, за да ровите във вещите й?

— Опитваме се да я открием, не да я вкараме в затвора. Докато извадим заповед, ще ни трябват един-два дни, а това може да ни струва ценно време — отговори Робърт.

— Шкафчето е в женската съблекалня.

— Трябват ни само пет минути. Просто кажете на жените в съблекалнята да се облекат.

Настъпи кратко мълчание.

— Губим време — настоя Робърт.

— Добре — предаде се най-сетне Джо. — Изчакайте няколко минути. Ще кажа на момичетата да предупредят клиентките.

Робърт продължи да наблюдава Джо, докато той бързо говореше със служителката.

— Сигурен ли сте, че не сме се виждали досега? Наистина ми изглеждате познат — попита детективът, след като управителят на спортната зала остави телефона.

— Снимал съм се за няколко списания по културизъм. Аз съм професионален състезател. Вие също ми изглеждате в доста добра форма. Четете ли списания за фитнес?

Робърт щракна с пръсти:

— Да, веднъж или два пъти съм си купувал. Може би там съм ви виждал.

Джо се усмихна кисело.

Десет минути по-късно стояха пред шкафче номер 365 в женската съблекалня. Джо въведе резервния шестцифрен код, който позволяваше да се заобиколи оригиналната комбинация на Вики. Лампичката на ключалката светна зелено и вратичката се отвори. Карлос бе донесъл гумени ръкавици от колата и Робърт се зае да претърси съдържанието на шкафчето.