Крис Картър - Хамелеонът се завръща

— Така е, затова не е изненада, че имаше религиозни фанатици, които одобряваха действията му. Тези убийства на грешници.

— Майк е бил един от тях — досети се Карлос.

— Точно така. За тези хора, Ангела на смъртта беше герой, който изпълнява божията воля, и изведнъж Майк получи възможността да стане този герой.

— Искаш да кажеш, да се представи вместо своя герой.

— Все едно. За всички името на Майк Фарлоу стана синоним на Ангела на смъртта. Така той щеше да се избави от мизерния си живот. Името му щеше да влезе в учебниците и да бъде изучавано в курсовете по криминология. В смъртта си щеше да спечели слава, за каквато не би могъл да мечтае приживе.

— Да, но нали каза, че Майк е знаел за жертвите неща, които само убиецът би могъл да знае… например причините, поради които ги е убивал. Споменал е различни факти, например как една от жертвите е израснала в кариерата, защото е спала с шефа си. Откъде може да е научил тези неща?

— Убиецът му ги е казал — заключи Робърт.

— Какво?

— Замисли се. Ти си убиецът и искаш да натопиш някого за престъпленията си. След дълго търсене намираш подходящ човек. И се сприятеляваш с него.

— Не е било много трудно, ако Майк не е имал никакви приятели.

— Именно. Най-често си говорите за Ангела на смъртта. Колко добре прави убиецът, като прочиства света от грешници. Започваш да пълниш главата на Майк със слухове. — Робърт заговори с променен глас, сякаш той беше убиецът: — Чух, че едната от жертвите била проститутка, болна от срамна болест… друга се чукала с всички мъже в службата, за да се издигне в кариерата.

— Подготвяш го за времето, след като го арестуват — прекъсна го Карлос.

Робърт прехапа долната си устна и кимна.

— Добре, но защо не му е казал за истинския символ, с който е белязвал жертвите… под тила?

— Твърде много подробности. Майк е можел да заподозре нещо.

Карлос се замисли за момент.

— Мислиш ли, че убиецът е разчитал, че Майк ще направи самопризнания?

— Може би, не съм сигурен.

— Не е имал какво да загуби — заключи Карлос, но все още нещо го тревожеше. — Но защо?

Робърт го погледна обезпокоено:

— Ти не слушаш ли какво ти приказвам? Току-що ти обясних всичко.

— Да, но защо да натопи Майк?

Робърт замълча и се вгледа в чашата си с кафе.

— Това щеше да е следващият ми въпрос. Какъв е мотивът да натопява когото и да било?

— Отмъщение?

— Така Не става.

— А?

— Натопяването на някого за чужди престъпления с мотив отмъщение съществува само в холивудските филми. В реалния живот, когато човек иска да отмъсти на някого, не се занимава с глупости, просто отива при него и му пръска мозъка с куршум. Защо да се занимаваш с такова сложно планиране? Освен това Майк беше екзекутиран със смъртоносна инжекция, не е страдал особено. Ако убиецът е искал да го измъчва, щеше сам да се занимае с него.

Карлос кимна:

— Вярно е.

— Тогава защо изобщо ще натопява някого?

— Може би е искал да сложи край на разследването.

— Възможно е.

— Може би първоначално е смятал да извърши само седем убийства. — Карлос се обърна и си сипа чаша вода. — След като е постигнал целта си, защо да оставя разследването отворено и да рискува полицията да открие улики, които могат да доведат до разкриването му след няколко години? Като натопи някого, всичко приключва и той може да бъде спокоен.

— А пък сега е размислил и е тръгнал да извърши още седем, така ли?

Карлос вдигна вежди:

— Възможно е.

— Не ми се вярва. Този човек има отдавна подготвен план и съм сигурен, че се придържа стриктно към него. Каквото и да е планирал, ако не го хванем, преди да го осъществи, ще изчезне и повече няма да чуем за него — мрачно отбеляза Робърт.

— Когато арестувахте Майк, имахте ли друг заподозрян? Разследвахте ли друг?

Робърт поклати глава.

— Не сте били близо до нищо и никого?

— Казах ти, нямахме нищо, нито заподозрени, нито улики, но знам какво имаш предвид. Ако сме били близо до разкриването на някого, особено до разкриването на истинския убиец, намесването на Майк щеше да ни заблуди.

— Да! Това е спряло разследването. Защо да продължавате, след като вече сте имали заподозрян е толкова много уличаващи доказателства?

— Е, да, ама нямаше други заподозрени.

— Убиецът не го е знаел. Освен ако не е получавал вътрешна информация от полицията.

— Много малко хора имаха такава информация и всичките са надеждни.

— Добре, значи може би сте започнали да ровите твърде близо до скривалището му.