Крис Картър - Хамелеонът се завръща

— Има новина — каза младежът още щом колегата му отвори вратата.

— Хайде, развесели ме. Кажи, че някой е познал скицата на нашия заподозрян.

— Е, новината е хубава, но не чак толкова — отвърна Карлос не особено ентусиазирано.

— Добре, казвай.

— Доктор Уинстън току-що изпрати резултата от ДНК анализа на косъма, който намерихме в колата на Джордж Слейтър.

— Най-после! И какво?

— От него не са успели да извлекат никакво ДНК, защото нямало фоликул.

— Значи косъмът не е паднал естествено. Бил е отрязан или скъсан.

— Точно така.

— Значи пак нищо, така ли? — равнодушно попита Робърт.

— Не, не. Косъмът съдържал вещества, благодарение на които момчетата от лабораторията са установили произхода му.

— И?

— Това е косъм от „европейска коса“.

— От перука ли? — изненада се Робърт.

— Откъде знаеш, че „европейска коса“ означава перука?

— Чета много.

— О, да, бях забравил — измърмори насмешливо Карлос. — И така, ако оставим настрана синтетичните косми, трите най-добри вида перуки, които могат да се намерят на пазара, се наричат „истинска коса“, „човешка коса“ и „европейска коса“. В производството на перуки истинска коса и човешка коса представляват коса от азиатци, която се избелва и боядисва в цветове, характерни за косите на европейците. Този процес уврежда космите, но позволява масово и евтино — производство.

— Европейската коса, от друга страна — поде Робърт, — е почти необработена. Тя идва главно от Източна Европа. Не се боядисва допълнително и се обработва със специални вещества за увеличаване на трайността. Тези перуки са най-близки до естествената коса.

— Точно така, но това се постига на определена цена.

— Предполагам. За каква цена говорим?

— Дръж се да не паднеш. Цените за такава перука започват от четири хиляди долара.

— Леле.

— И аз така казвам. Тези перуки се правят по поръчка. За направата им могат да отидат един-два месеца, което означава, че ако някой си поръча такава, трябва да остави адреса си или номер за връзка. — Карлос се усмихна ентусиазирано. — В Лос Анджелис сигурно няма много места, където продават перуки от европейска коса.

— Катрин?

— Какво?

— Провери ли Катрин Слейтър? Може тя да носи перука. В наши дни доста жени използват. А тя със сигурност има достатъчно пари.

— Не, още не съм. — Ентусиазмът на Карлос понамаля. — Ще й се обадя да я питам, но ако се окаже, че не носи перуки, не мислиш ли, че ще е добре да се свържем с всички магазини в Лос Анджелис, където продават „европейска коса“?

Робърт се почеса по брадичката.

— Да, можем да пробваме. Просто мисля, че убиецът е твърде умен за това.

— За какво?

— Нали каза, че перуките се правят по поръчка.

— Да.

— Сигурен съм обаче, че ако влезеш в магазина за перуки, вътре ще имат една-две за мостра. Нашият убиец не е толкова глупав, че да поръча перука и да остави следи. Може просто да е взел онова, което са имали за мостра, да е платил в брой и да си е тръгнал. Не забравяй, че перуката не му трябва за красота. — Робърт отиде при кафе машината. — Има и още нещо.

— Какво?

— Интернет.

Карлос се намръщи.

— Интернет може да ни помага и същевременно да ни пречи — обясни Робърт. — Преди няколко години може би с малко късмет щяхме да попаднем на следа, ако бяхме проверили в магазините за перуки, но сега… — Наля си чаша кафе. — В наши дни убиецът може да си поръча перука по интернет от всяка страна по света и ще я получи за по-малко от седмица. Може да я е купил от Япония, от Австралия или директно от Източна Европа. — Робърт замълча, хрумна му още нещо. — Освен това има „И-бей“, откъдето може да я е купил от предишен собственик, без никой друг да разбере. Този човек е твърде умен, за да остави уличаващи документи.

Карлос трябваше да признае, че Робърт е прав. Всеки средно грамотен човек може да купи почти всичко по интернет, без да остави почти никаква следа. Просто трябва да знае къде да пазарува.

— Все пак има някакъв шанс. Може да е решил, че няма да разберем за перуката, и да я е взел от магазин.

— Може. Не изключвам никоя възможност. За всеки случай ще проверим при търговците на перуки.

— Просто исках да се приближим с една стъпка повече, преди да добави поредната снимка на тази проклета дъска — измърмори Карлос, като посочи корковото табло.

Робърт погледна към дъската и изведнъж застина. Остана неподвижно, втренчен в снимките.

— Добре ли си? — попита Карлос след минута. — Престана да мигаш.