Крис Картър - Хамелеонът се завръща

Робърт вдигна ръка, за да го накара да изчака за момент.

— Нещо липсва — каза след малко.

Карлос погледна дъската. Всички снимки бяха там. Нищо не беше местено, сигурен беше в това.

— Какво липсва?

— Една жертва.

— Какви ги приказваш? Как така липсва една жертва? Всичките са тук, седем от първата серия убийства и две, откакто се активизира пак.

Карлос премести поглед от снимките към Робърт.

— Имаме една жертва, която не е маркирал, на която не е изрязал двоен кръст на врата, за която не ми се е обадил. Имаме жертвата, която не е убил той.

— Жертва, която не е убил той? Друсан ли си? Говориш безсмислици.

— Нищо подобно. Той не уби този човек, както направи с другите жертви… но причини смъртта му.

— Чуваш ли се какви глупости говориш? Кого не е убил?

Робърт погледна по-младия си колега.

— Майк Фарлоу.

— Майк Фарлоу ли?

— Истинският убиец го натопи за своите престъпления. Дори вече го споменах веднъж по телефона, след като убиецът ми се обади, след откриването на обезобразената жена, но по някаква причина не обърнах внимание.

— Да, спомням си, че го спомена. Стоях до теб.

— Това, че е бил натопен, прави Майк Фарлоу жертва.

— Да, косвено — съгласи се Карлос.

— Няма значение. Пак е жертва. — Робърт се върна на бюрото и започна да разлиства документите. — Добре, какво знаем за нашия убиец?

— Нищо — почти се изкиска Карлос.

— Не е вярно. Знаем, че е много методичен, интелигентен, прагматичен и избира жертвите си много, много внимателно.

— Добре — все още неубедено прие Карлос.

— Убиецът не е избрал Майк Фарлоу просто така. Също както останалите жертви, той би трябвало да отговаря на определени условия. Разликата тук е, че жертвата трябва да отговаря на психологическия профил на убиец. По-точно на садистичен, религиозен сериен убиец.

Карлос започваше да разбира теорията на Робърт.

— Искаш да кажеш, че ако бяхте арестували някого, който не се вписва в този профил, нямаше да повярвате, че той е убиецът. Така ли?

— Именно. Убиецът е умен, но знае, че и ние не сме глупави. Нямаше да се хванем на първия човек. Трябваше да е подходящ тип. Правдоподобен. Някой, когото да приемем. Майк Фарлоу беше идеалният избор.

Карлос прокара ръцете си през косата, дръпна я назад и оформи малка опашка с няколко кичура.

— Майк имаше ли криминално досие?

— Да, мамка му. Беше лежал доста време по интернати за превъзпитание на малолетни… Три присъди за разголване на публично място. Обичаше да показва половите си органи пред ученички.

— Педофил? — попита Карлос, като изкриви устни.

— С главно П. Беше лежал двайсет и осем месеца за блудство с дванайсетгодишно момче в обществена тоалетна.

Карлос поклати глава.

— Къде можеш да намериш човек като Майк Фарлоу? — продължи Робърт.

— Убиецът го е познавал отпреди.

— Възможно е, но се съмнявам. Майк беше единак, живееше сам, нямаше жена, нямаше приятелка, нямаше деца. Работеше като боклукчия и прекарваше повечето от свободното си време в четене на Библията, заключен в мръсното си апартаментче. Този тип нямаше личен живот.

— Ами медицински картон? Убиецът може да има достъп до такива картони. Вече знаем, че има медицински познания. Доктор Уинстън каза, че не би се изненадал, ако е хирург.

Робърт кимна:

— Точно за това си мислех.

— Религиозни култове, църкви? Ако Майк е ходил на такива събирания, убиецът може да го е набелязал там.

— Ще проверим тази възможност.

— Какво друго знаем за Майк Фарлоу? — попита Карлос.

— Не много. Нямаше причина да го разследваме повече, след като направи самопризнания. Нали си спомняш?

— Да, спомням си, и това ме навежда на първия ми въпрос. Защо го е направил? Защо е признал за тези ужасни престъпления, ако не ги е извършил и е знаел, че ще бъде осъден на смърт?

— За да сложи край на живота си — уверено отговори Робърт.

— Какво?

— Чувал ли си за хора, които нямат кураж да се самоубият, затова купуват пистолет, излизат на улицата и започват да го размахват. Полицаите идват, казват на въоръжения да остави оръжието, той обаче продължава да го размахва и те го застрелват.

— Да, чувал съм, наричат го самоубийство чрез полицай.

— Точно така. В случая имаме същия мотив. Както казах, Майк беше единак, нямаше приятели, живееше мизерно и нямаше перспектива за нещо по-добро. Очевидно е знаел за Ангела на смъртта.

— Всички знаеха за Ангела на смъртта, медиите се погрижиха за това.