Крис Картър - Хамелеонът се завръща

На екрана се появи образ с лошо качество и за около минута Джером не успя да разбере какво става. В мръсна, мизерна квадратна стая на метален стол беше вързана млада жена със завързани очи и запушена уста. Дрехите й бяха разкъсани.

— Какво, по дяволите, е това? — попита Джером, все още неориентиран.

— Трай, чернилко — сряза го Краля и натисна копчето за бързо превъртане напред.

Образите затанцуваха бясно върху екрана. След няколко секунди той пусна копчето и записът продължи с нормална скорост. Двамата мълчаливо продължиха да наблюдават физическите, вербални и сексуални издевателства над момичето.

— Това е извратено, шефе. Някой ти се подиграва — каза Джером, като се извърна и се приготви да слезе от луксозната кола.

— Чакай малко.

Краля спря бодигарда си, преди да отвори вратата. Тук имаше нещо гнило. Краля отново пусна записа на бърза скорост. Когато пак го остави да върви нормално, насилието и издевателствата бяха още по-жестоки.

— Мамка му. Спри го, шефе. Гади ми се от това — оплака се Джером.

Краля вдигна ръка, за да го накара да замълчи за секунда. Отново пусна записа на бърза скорост и го спря малко преди финалната сцена.

Двамата неизвестни герои във филма заеха позиции за кулминацията и в този момент Краля осъзна какво ще се случи. Джером все още не разбираше какво става, но гледаше. Мъжете свалиха превръзката от очите на момичето.

— Какво! — изкрещя Джером и скочи напред. Камерата беше фокусирана върху лицето на жената. — Това е Джени!

Краля беше познал момичето цяла минута преди бодигарда си. Гневът струеше от всяка пора на тялото му. В мрачно мълчание двамата видяха как ножът прерязва гърлото й като японски меч оризова хартия. Камерата се фокусира върху безпомощните й умиращи очи, после — върху кръвта, която изтичаше от смъртоносната рана на шията й.

— Мамка му! Какво е това, шефе? — възбудено изкрещя Джером.

Краля запази мълчание до края на записа. Когато заговори, гласът му беше леден:

— А ти какво мислиш, Джером? Току-що видяхме как са измъчвали и убили Джени.

— Да, но нещо не се връзва. Детективите казаха, че не е имало рани от куршуми или от нож, че са я одрали жива. Тук видяхме как прерязват гърлото й.

— Детективите казаха, че момичето на рисунката, която ни показаха, е било одрано живо. Ние решихме, че е била Джени. Но явно сме сбъркали.

Джером закри лицето си с ръце.

— Това е безумие, шефе.

— Слушай ме внимателно. — Краля щракна с пръсти, за да привлече вниманието на бодигарда си. — Играта загрубя. Искам тия двамата от записа — изръмжа с гневен глас, от който Джером потрепери. — Искам мръсника, който е бил зад камерата, искам собственика на тази мизерна дупка, искам онзи, който е организирал цялата сцена, чу ли?

— Чух, шефе — отвърна Джером, който беше възвърнал самообладанието си.

— Не искам да се разчува. Не искам тези боклуци да се уплашат. Използвай само надеждни хора. Искам ги бързо и живи, ако е възможно. Не ме интересува на кого ще платиш. Не ме интересува колко. Искам ги на всяка цена.

— Ами ченгетата? Не трябва ли да им кажем, че момичето на снимката не е Джени?

Краля се замисли за момент.

— Прав си, но първо искам да пипна тези мръсници. После ще се обадим на ченгетата.

От няколко дни обикаляха баровете и клубовете, но без резултат. Бяха приключили в Санта Моника и сега проверяваха Лонг Бийч, но навсякъде получаваха един и същи отговор. Разследването не вървеше. Както при по-старите убийства, не можеха да установят никаква връзка между жертвите. Възможно беше Джени и Джордж да са се познавали от някоя сексуална оргия, но все още нямаше твърдо потвърждение за самоличността на първата жертва. Никой не можеше да каже със сигурност, че жената с одраното лице наистина е Джени Фарнбъро. Карлос още издирваше близките й в Айдахо и Юта. Можеха само да предполагат, че е тя, а капитан Болтър мразеше предположенията. Той искаше факти.

С всеки следващ безплоден ден знаеха, че се приближават до момента, когато ще получат поредното телефонно обаждане — за поредната жертва. Търпението на всички се изчерпваше, включително на главния комисар. Той искаше резултати от Болтър, който на свой ред притискаше двамата детективи.

Разследването бавно изтощаваше всички. Карлос почти не се беше виждал с Ана през последните няколко дни. Робърт бе говорил с Изабела два пъти по телефона, но нямаше време за любовни, срещи. Времето изтичаше и те го знаеха. Робърт пристигна рано в отдела и отново завари Карлос на бюрото му.