Крис Картър - Хамелеонът се завръща

— Защо?

— За мене те са надувки, които се мислят за нещо повече от другите полицаи само защото носят евтини черни костюми, слънчеви очила и микрофони.

— Първия ден, когато те видях, си помислих, че искаш да станеш агент от ФБР. Носеше евтин костюм — усмихна се подигравателно Робърт.

— Хей, онзи костюм изобщо не беше евтин. Аз си го обичам, това е единственият ми костюм.

— Да, досетих се — отбеляза Робърт, като се ухили още по-широко. — Първоначално мислех да стана криминален психолог. Това би било логично след докторантурата ми.

— Да, чувал съм, че си бил нещо като вундеркинд, гений във всичко, с което се захванеш.

— Просто минах през училище по-бързо от обикновеното — скромно каза Робърт.

— Вярно ли е, че си написал книга, която се използва като ръководство във ФБР?

— Не е книга. Това е докторската ми дисертация. Но наистина, публикуваха я като книга и чух, че я използват във ФБР.

— Това вече е впечатляващо — заяви Карлос, като бутна чинията си настрана. — И така, какво те накара да се откажеш от професията на криминален психолог във ФБР?

— Цялото си детство съм прекарал в четене. Само това правех като дете. Да чета. Научният живот бе започнал да ми дотяга. Имах нужда от нещо по-вълнуващо — отвърна Робърт, казвайки само половината истина.

— Във ФБР нямаше ли да е достатъчно вълнуващо?

— Криминалните психолози на ФБР не вършат полева дейност. Работят на бюра, в кабинети. Тази работа не ми предлагаше преживяванията, които търсех. Освен това не исках да загубя малкото здрав разсъдък, който ми беше останал.

— Какво искаш да кажеш?

— Не мисля, че мозъкът на повечето хора е достатъчно силен, за да премине през целия процес на обучение на един криминален психолог в съвременното общество и да не се увреди. Всеки, който се подложи на такова натоварване, неизбежно плаща цена, твърде висока цена.

Карлос явно не разбираше.

— Виж, в криминалното профилиране има две основни школи, две главни теории. Някои психолози смятат, че при определени индивиди злото е вродено, че някои хора се раждат с него; че е нещо като мозъчно заболяване, което ги кара да извършват немислимо жестоки деяния.

— Тоест според някои това е болест, така ли?

— Точно така. Според други онова, което кара човек да престане да бъде цивилизован член на обществото и да се превърне в социопат, е серия от събития и условия, които повлияват на живота му. С други думи, ако като дете си бил заобиколен от насилие, ако са те били и малтретирали, има голяма вероятност това да се отрази в живота ти като възрастен и да станеш престъпник. Разбра ли дотук?

Карлос кимна и се облегна назад.

— Така, най-общо работата на криминалния психолог е да разбере какво кара престъпника да се държи като такъв, какво го подтиква към това. Психологът се опитва да мисли и действа като престъпника.

— Да, за това вече се бях досетил.

— Добре. Значи, ако успее да вникне в мисленето на престъпника, психологът може да предвиди следващия му ход, но единственият начин да го постигне, е, като напълно се потопи в неговото съзнание. — Робърт замълча и отпи глътка бира. — Няма да обсъждам първата теория, защото ако злото е болест, нищо не може да се направи. Няма как да се върнем назад във времето и да изживеем отново нещастното детство на престъпника, затова остава сегашният му живот и тук идва първата стъпка в профилирането. Правим предположение как живее престъпникът сега. Къде живее, на какви места ходи, с какво се занимава.

— Предположение ли? — изненада се Карлос.

— Точно това е профилирането. Нищо друго, освен гадаене въз основа на фактите и уликите от местопрестъпленията. Проблемът е там, че когато вървиш по стъпките на такива побъркани престъпници достатъчно дълго, когато действаш като тях, мислиш като тях, потопяваш се толкова дълбоко в такива мрачни умове, това неминуемо оставя белези… психически белези и понякога психологът прекрачва линията.

— Каква линия?

— Линията, която ни спира да не станем като тях. — Робърт отмести очи за момент. Когато пак заговори, гласът му звучеше тъжно. — Има случаи… психолози, работили в разследвания на жестоки изнасилвачи, също да се превърнат в садистични сексуални насилници или точно обратното, да станат сексуално неадекватни. Самата мисъл за секс започва да ги отвращава. Други, които са разследвали жестоки убийства, също стават склонни към насилие. Някои дори извършват подобни престъпления. Човешкият мозък все още е неразгадан и ако твърде дълго го измъчваш… — Нямаше нужда да завършва изречението. — Затова реших да измъчвам мозъка си по друг начин, като разследвам убийства — завърши с усмивка Робърт и допи бирата си.