Крис Картър - Хамелеонът се завръща

Робърт се поколеба за момент.

— Добре, избери си някого.

Карлос огледа оживения ресторант, но насочи вниманието си към бара. Две красиви жени, блондинка и брюнетка, бяха седнали на чашка. Блондинката изглеждаше много по-бъбрива от приятелката си. Карлос направи избор.

— Ето там, на бара. Виждаш ли двете момичета? Избирам русата.

Робърт погледна новия си обект на изследване. Започна да наблюдава жената, движенията на очите и тялото й, тиковете, жестовете, когато говореше, начина, по който се смееше. Една минута му беше достатъчна, за да започне с оценката си.

— Така, тя знае, че е красива. Много е уверена и обича да бъде център на вниманието. По всякакъв начин се опитва да го привлече.

Карлос вдигна ръка.

— Задръж. Как разбра това?

— Носи много по-предизвикателни дрехи от приятелката си. Досега четири пъти прокара ръката си през косата, което е най-често срещаният жест за привличане на вниманието, и от време на време тайно се оглежда в огледалото зад бара.

Карлос погледна блондинката.

— Прав си. Току-що го направи.

Робърт се усмихна и продължи:

— Родителите й са богати и тя се гордее с това. Не се старае да скрие този факт и знае как да харчи парите им.

— Защо мислиш така?

— Пие шампанско в бар, където деветдесет и пет процента от клиентите са на бира.

— Може да празнува нещо.

— Не празнува — уверено отговори Робърт.

— Защо мислиш така?

— Защото тя пие шампанско, а приятелката й — бира. Ако празнуваха, щяха да вземат цяла бутилка и да си я поделят. Освен това не вдигат тостове. Когато празнува, човек винаги вдига тост.

Карлос се усмихна. Робърт продължи:

— Дрехите и чантичката й са правени по поръчка. Не е прибрала ключовете от колата си в чантичката, а ги е оставила на бара да се виждат, вероятно защото на ключодържателя й е емблемата на престижната марка, която кара — беемве или нещо подобно. Няма венчална халка и е твърде млада, за да е омъжена или да има добре платена работа, затова парите вероятно идват от баща й.

— Продължавай.

На Карлос започна да му става интересно.

— Носи огърлица с диамант, на който е инкрустирана буквата У. Може би се казва Уенди или Уитни, които са двете предпочитани имена с У на богатите родители в Лос Анджелис. Обича да флиртува, това още повече повдига самочувствието й, но предпочита по-зрели мъже.

— Хайде, стига. Вече си измисляш.

— Не си измислям. Поглежда в очите само по-възрастни мъже, докато на младите не обръща никакво внимание.

— Не е вярно. Все поглежда мъжа, който седи до нея, а той ми се струва доста млад.

— Не гледа него, а кутията цигари в джоба на ризата му. Сигурно наскоро е отказала пушенето.

Карлос се усмихна загадъчно и стана.

— Къде отиваш?

— Да проверя колко те бива — отговори младежът и тръгна към бара.

Приближи се до двете жени и се обърна към русата:

— Извинете, случайно да имате цигара?

Тя се усмихна любезно:

— Съжалявам, но ги отказах преди два месеца.

— Наистина ли? И аз се опитвам. Не е никак лесно — усмихна се Карлос. Погледна ключовете върху бара. — Мерцедес ли карате?

— Да, имам го от няколко седмици — въодушевено отговори тя.

— Супер. Да не е С-класа?

— SLK, кабриолет.

— Отличен избор.

— Знам. Много обичам колата си.

— Между другото, казвам се Карлос.

— Аз съм Уенди, а това е Барбара — представи се тя и посочи приятелката си.

— Приятно ми е. Приятна вечер.

Карлос се върна при Робърт.

— Впечатлен съм. Едно мога да кажа със сигурност. Никога няма да играя покер срещу теб.

Докато Карлос проверяваше уменията на партньора си, сервитьорката беше донесла поръчката им.

— Явно съм бил по-гладен, отколкото си мислех — призна младежът, след като омете ребърцата и салатата.

Робърт все още дъвчеше бургера си, Карлос го изчака да свърши, преди да попита:

— Как реши да станеш ченге? Тъй де, нали си се занимавал с психологическо профилиране. Можеше да отидеш във ФБР или на друго такова място.

Робърт отпи глътка бира и избърса устата си със салфетката.

— Мислиш ли, че да си във ФБР е по-добре, отколкото да работиш в отдел „Убийства“ на полицията?

— Не съм казал такова нещо. Имам предвид, че си имал избор, но си избрал да станеш детектив и да разследваш убийства. Познавам много полицаи, които са готови да убият човек, за да работят за федералните.

— Ами ти?

Карлос не отмести поглед от очите на Робърт.

— Аз не — отговори. — Не ме влече към федералните.