Крис Картър - Хамелеонът се завръща

— Дори след като хванахте онзи, за когото мислехте, че е убиецът?

Робърт поклати глава:

— Ако хванем убиеца, това облекчава болката, но няма да изтрие спомена за онова, което си видял.

Настъпи неловко мълчание.

— Един от полицаите, които дошли първи на местопрестъплението, при първото убийство, беше новобранец, нямаше и два месеца, откакто бе постъпил в полицията — спомни си Робърт. — Той не издържа. След няколко месеца психотерапия напусна.

— Ти как издържаш? — попита Карлос.

— Ден след ден, кошмар след кошмар. Преборвам ги един по един.

Трябваше да признае, че се притесняваше. Може би повече, отколкото беше очаквала. Беки беше прекарала по-голямата част от деня, като ту поглеждаше компютъра, ту часовника. Не знаеше дали беше от тревога или от възбуда, но човъркането в стомаха й я измъчваше, откакто бе станала от леглото тази сутрин. Едва успяваше да се концентрира върху работата си и беше направила повече почивки, отколкото във всеки друг ден, но пък и днес не беше обикновен ден, поне не за Беки.

Тръгна от главния клон на „Юниън Банк ъф Калифорния“ на улица „Фигероа“ около 17:30 — необичайно рано. Като финансов съветник, работата й винаги беше напрегната. Обикновено си тръгваше чак в седем-осем часа. Днес обаче дори шефът й даде съвети какво да прави и какво да не прави и с удоволствие я изпрати от офиса малко по-рано от нормалното.

Въпреки натовареното движение по улиците Беки успя да мине през апартамента си и да се изкъпе набързо. Освен това искаше да изпробва тясната черна рокля, която беше купила следобеда специално за тази вечер. Докато мислеше за новата дреха и каква прическа да си направи, тревогата се завърна. Тя пусна радиото, като се надяваше музиката да я успокои.

Колко трудно било! Беше сигурна, че нещата не са се променили много от последния път, когато бе излизала на среща с мъж, но оттогава бяха минали близо пет години. Спомняше си много ясно всичко. Как можеше да забрави? Мъжът, с когото беше излязла онази вечер, беше станал неин съпруг.

Беки се беше запознала с Йън Таскър в банката. Очарователният висок къдрокос, рус плейбой наскоро бе наследил солидно състояние след смъртта на баща си милионер. Като единствено дете и без майка от петгодишен, той беше единственият наследник на имуществото.

Йън не умееше да пести много и ако зависеше от него, щеше да пропилее всичко в казината на Лас Вегас или Атлантик Сити, но по някаква причина бе решил да се вслуша в съвета на най-добрия си приятел и да инвестира парите.

Той не разбираше абсолютно нищо от финанси. Никога не беше спестил и един цент, камо ли да инвестира, но най-добрият му приятел отново се притече на помощ и го посъветва да се обърне към отдела за финансово планиране на „Юниън Банк“. Предвид количеството пари, които искаше да инвестира, банката с готовност назначи Ребека Морис за негов личен съветник.

Отначало отношенията им бяха строго професионални, но наивността на Йън във финансовата област и прекрасните му сини очи замаяха главата на Беки.

Първоначалното малко потиснато влечение беше взаимно. Йън се захласваше по симпатичната брюнетка. Тя беше забавна, привлекателна, жизнена и много умна. Само след седмица основният му интерес се пренасочи от финансовата квалификация на Беки към нея самата. Всеки ден й се обаждаше да й иска финансови съвети и предложения, всъщност нямаше значение за какво — правеше го заради самото удоволствие да чуе гласа й. Въпреки че Йън Таскър беше очевиден плейбой и самопровъзгласил се женкар, арогантността и самоувереността му изчезваха, когато Беки беше наоколо. Тя се различаваше от хищните жени, които познаваше. Интересът й към парите му изглеждаше чисто професионален. Почти две седмици му бяха необходими, след като се запознаха, докато събере кураж да я покани на среща.

Беки бе получавала много предложения от клиенти на банката, повечето — женени мъже, и учтиво отказваше на поканите им. Макар че сваляческото поведение на Йън много се разминаваше с представите й за подходяща партия, тя реши да наруши основния си принцип — „никакви лични отношения с клиенти“.

Вечерта мина почти безупречно. Йън беше избрал малко ресторантче до морето във Венис Бийч и отначало Беки не знаеше как да приеме факта, че беше наел цялото заведение за нощта. Дали беше просто трик, за да я впечатли, или искрен опит за романтика? С течение на вечерта тя все повече се омайваше, първо, от момчешкия му и жизнен характер, после, от изненадващо приятната му компания. Нямаше съмнение, че Йън е самовлюбен, но освен това беше много остроумен, мил и забавен.