Крис Картър - Хамелеонът се завръща

Тълпата изпадна в екстаз. Разноцветните лазери се насочиха към сцената.

Той бързо извади малкия квадратен пакет от джоба си, наведе се и го пусна. Когато нещото падна на пода, куриерът бързо си тръгна, доволен, че се е отървал от него. Сигурен беше, че никой не го е видял.

Петнайсет минути по-късно вторият барман най-сетне се натъкна на пакета. Изтича към единия край на бара, за да обслужи някакъв клиент, който много крещеше, и усети нещо неравно под краката си. Погледна надолу и видя квадратен пакет. Наведе се и го вдигна.

— Хей, Пиетро! — извика барманът.

Пиетро обслужи две много красиви момичета, преди да отиде при колегата си.

— Това твое ли е?

Пиетро взе малкия пакет от ръката на Тод и го огледа любопитно.

— Къде го намери?

— На пода, ето там.

— Видя ли кой го е изпуснал?

— Не, човече. Може от доста време да е паднал. Намерих го само защото го настъпих.

Пиетро огледа плътно опакованото нещо. Не можеше да разбере какво е, но надписът отгоре ясно казваше за кого е предназначено: „ЗА КРАЛЯ“.

Пиетро се качи на терасата за специални гости, като се питаше защо сам се беше набутал в ролята на куриер. Горе гъмжеше от дребни величия. Той се промъкна към шумната тълпа около последната маса вдясно — масата на Краля. Джером, който стоеше само на няколко стъпки пред шефа си, вече бе забелязал дългокосия барман.

— Проблем ли има?

— Някой е оставил това на бара — каза Пиетро, като подаде квадратния пакет на бившия боксьор.

Негърът го огледа подозрително.

— Изчакай тук.

Бодигардът отиде при масата, наведе се, прошепна нещо на шефа си и му подаде малкия пакет. Пиетро знаеше, че няма причина да се тревожи, но въпреки това нещо стягаше гърдите му.

— Откъде взе това? — попита Краля, след като стана от масата и се приближи.

— Беше на бара. Някой го е оставил.

— Някой току-що е оставил това на бара и си е тръгнал? Лично ли ти го даде?

— Не, някой го е пуснал през плота на пода на бара. Тод, другият барман, го намери.

— Не е ли видял кой го е оставил?

— Каза, че не.

— Кога го е намерил?

— Преди пет минути. Даде ми го и аз веднага го донесох, но може да е стояло на пода доста време. Тази вечер сме много заети и Тод го забелязал само защото случайно го настъпил.

Краля изгледа изпитателно дългокосия младеж.

— Добре — каза след малко и махна в знак, че е свободен.

— Може ли да го отворя, сладурче? Обичам да отварям подаръци — каза едно от трите момичета, които седяха на масата.

— Може. Ето.

Тя отвори пакета и въодушевената й усмихна бързо помръкна.

— А. Диск.

— Какво? — Краля взе диска от ръцете й, завъртя го и го огледа. — Това е дивиди — отбеляза безразлично.

— Жалко, надявах се да има диаманти — каза друго от момичетата.

— Вътре има още нещо — отбеляза Джером и посочи малката бележка, пъхната под опаковката.

Краля я взе и я прочете. Пишеше само една дума: „Съжалявам“.

— Какво пише, сладурче?

— Вие, трите, я идете да потанцувате — изкомандва Краля. — Елате след двайсетина минути.

Трите красавици мълчаливо се изнизаха от ложата за специални гости и бързо се смесиха с тълпата от танцуващи.

— В лимузината имаме дивиди плейър, нали? — попита Краля, малко по-заинтригуван.

Джером кимна:

— Ъхъ.

— Да отидем да го изгледаме тогава.

— Добре, шефе. — Джером извади мобилния телефон от тъмния си костюм „Талиа“. — Уорън, докарай колата отзад… Не, не си тръгваме. Искаме да проверим нещо.

Колите бяха страст на Краля и той не го криеше. Частната му колекция включваше модели като „Форд ОТ“, „Ферари 430 Спайдър“, „Астън Мартин Ванкуиш Б“ и най-новата придобивка — дванайсетметрова лимузина „Хамър“. След пет минути се срещнаха с Уорън зад „Вангард“.

— Проблем ли има, шефе?

Уорън стоеше до отворената задна врата на дългия автомобил.

— Не, всичко е наред. Искаме само да погледнем нещо.

Краля и Джером се качиха в отзад в лимузината и изчакаха Уорън да затвори вратата. На малък панел до главната седалка имаше различни копчета, осигуряващи на пътника пълен контрол над всичко: сила и цвят на осветлението, звукова уредба и високоговорители, висококачествен телевизор с дивиди система и скрито отделение е малък арсенал различни оръжия.

Краля се настани удобно на главната седалка и бързо натисна едно копче. Отдясно предната част на едно дървено шкафче се отвори и откри малък дивиди плейър. Без да се колебае, престъпният бос пъхна диска в него. Преградата, която разделяше задницата на лимузината от мястото на шофьора, се затвори и от тавана се спусна колосален екран, заемащ цялата ширина на автомобила. Целият този процес продължи по-малко от десет минути.