Крис Картър - Хамелеонът се завръща

Понечи да затвори вратата, но Робърт я спря с крак.

— Господин Питърсън — заговори, преди адвокатът да успее да възрази, — вашият колега и приятел беше убит от психопат, който не признава никакви правила. Това не е било убийство за отмъщение и съм сигурен, че не е и случайно. Не знаем кой ще бъде следващият, но сме сигурни, че ако не го спрем, ще има още жертви. — Робърт се втренчи в очите на Питърсън. — Аз също бих искал да съм свободен в неделя и да я прекарам със семейството си, а съм сигурен, че и детектив Гарсия мисли така.

Карлос вдигна вежди.

— Вместо това обаче ние се опитваме да спасяваме човешки животи — продължи Робърт. — Десет минути, само за това ви молим.

Питърсън стисна устни, все още раздразнен.

— Добре, да поговорим там. — Кимна към улицата, където бе спряна колата на Карлос. — Скъпа, ще се върна след десет минути — извика към вътрешността на къщата, преди да затвори вратата.

Когато стигнаха до колата на Карлос, Робърт погледна крадешком назад към къщата. Момиченцето ги гледаше с тъжни очи от един прозорец на втория етаж.

— Хубаво детенце имате — отбеляза детективът.

— Да, много е сладка — равнодушно отговори Питърсън.

— Днес е прекрасен ден. Не обича ли да си играе при басейна?

— Трябва да пише домашни — хладно каза адвокатът.

Робърт смени темата:

— Ваш ли е новият шевролет?

Посочи микробуса.

— Имам го от два месеца.

— Колко гори?

— Детективе, не сте дошли да говорим за дъщеря ми и новия ми микробус, затова давайте по същество.

Робърт кимна:

— Трябва да научим нещо повече за вторничните вечери на Джордж. Знаем, че не е играел покер. Ако ви е известно нещо, трябва да ни кажете.

Питърсън извади цигара от кутията в джоба си, лапна я и я запали.

— Имате ли нещо против да запаля?

Робърт и Карлос вдигнаха рамене едновременно.

— Джордж беше затворен човек — отбеляза адвокатът, след като дръпна, от цигарата.

— Нещо необичайно около него?

— Ами…

Питърсън замълча.

— Да? — насърчи го Робърт.

— Мисля, че имаше любовна връзка.

Робърт изгледа изпитателно адвоката.

— С някого от кантората ли?

— Не, не. Със сигурност не.

— Защо сте толкова сигурен?

— В кантората нямаме партньори жени. Всички секретарки и асистентки са възрастни.

— Какво от това? Много мъже харесват възрастни жени — отбеляза Карлос.

— Твърде рисковано е. Можеше да си загуби работата. Джордж не беше глупак — отвърна Питърсън, като поклати глава.

— Защо тогава смятате, че е имал любовна връзка? — попита Робърт.

— На няколко пъти случайно го подслушах, докато говореше по телефона — отвърна Питърсън, като наблегна на думата „случайно“.

— Какво чухте?

— Любовни обяснения от рода на „липсваш ми“ и „ще се видим довечера“. Такива неща.

— Може да е говорил с жена си — изтъкна Карлос.

— Съмнявам се — каза Питърсън, като изкриви устните си наляво и издуха тънка струйка дим.

— Защо се съмнявате? — поинтересува се Робърт.

— Чувал съм го да говори с жена си и не използваше такива думи, нали се сещате, такива умалителни, както говорят влюбените. Беше друга, сигурен съм. — Питърсън замълча, за да дръпне отново от цигарата. — Повечето тайни обаждания ставаха във вторник.

— Сигурен ли сте?

— Да. Затова, когато дойдохте в кантората да питате за вторничните игри на покер, реших, че е някаква лъжа, която е измислил за пред съпругата си. Не исках аз да съм този, който ще го издаде, затова не ви казах. На жена му и без това й се събра много… горката.

— Виждали ли сте я?

— Да, веднъж. Мила жена… любезна. Аз ценя семейството, детективе. Освен това вярвам в Бог и не одобрявам изневярата, но Джордж не заслужаваше тази съдба. Дори да е изневерявал.

— Ами за хазарта? Знаете ли дали е залагал?

— Не! — изненадано отговори Питърсън.

— Да е споменавал нещо за надбягвания с кучета, хрътки?

Адвокатът поклати глава.

— Залагания по интернет?

— Ако е играл комар, много добре се е крил от всички в кантората. Старшите партньори нямаше да одобрят.

— Някакви приятели извън кантората? Сигурно е познавал други хора. Срещали ли сте някои от тях, на партита например?

— Не, не съм. Единствената, която водеше на фирмени събирания, беше жена му.

— Нещо за клиентите му?

— Доколкото знам, строго професионални отношения. Не смесваше личния с професионалния живот.

Робърт, започваше да се чувства така, сякаш се опитва да накара камък да пусне вода.