Крис Картър - Хамелеонът се завръща

— Боже мили! — изкрещя той и скочи на крака. Цялото му тяло затрепери от страх.

Мъжът на записа рязко дръпна главата на жената назад, за да оголи гърлото й. Изневиделица се появи лъскав нож. Тя явно осъзна какво ще се случи и че няма смисъл да се съпротивлява, и по лицето й се изписа тъга.

— Каква е тая гадост! — възкликна Мартин.

Очите му се разшириха от ужас. Сексуалната му възбуда изчезна и се смени с отвращение.

Ножът се премести бързо, оставяйки гладък разрез от единия до други край на гърлото на жената. От раната бликна тъмна, топла кръв. Мартин и Дуейн не бяха виждали толкова много кръв. Мъжът зад гърба на жената задържа главата й, а камерата фокусира умиращите й очи. Единственият звук беше смехът на двамата мъже.

— Мамка му! Какво е това? — истерично закрещя Мартин.

Дуейн също бе скочил на крака. Не можеше да отмести ужасените си очи от телевизора.

— Това филмирано убийство ли е? Донесъл си ми филм със заснето убийство?

Мартин се обърна с лице към приятеля си.

— Не знаех — измънка Дуейн, като направи крачка назад. — Казаха ми, че е екстремно порно, човече.

— Екстремно? Те я убиха, Дуейн. Убиха я пред очите ни. Да, това със сигурност е екстремно! — Мартин вдигна треперещите си ръце към лицето и го потърка, сякаш искаше да изтрие от очите си онова, което току-що бе видял. — Кои са те?

— Какво? — объркано измънка Дуейн.

— Каза, че са ти казали, че било екстремно порно. Кои, по дяволите, са тези хора? От кого го взе?

— От едни познати. Знаеш, от ония типове, дето могат да ти намерят наркотици или момичета.

— Не познавам такива хора! — нервно изкрещя Мартин.

Отиде при уредбата и извади диска. Ръцете му още трепереха.

— Какво толкова се впрягаш бе, човек? Нали няма нищо общо с нас. Хайде просто да унищожим диска и да забравим.

— Не мога, Дуейн.

— Защо?

— Защото познавам тази жена.

— Какво? Как така си го виждала преди? Къде? Кога?

Робърт повиши гласа си малко повече от обичайното.

— Не си спомням точно. Преди три-четири месеца — небрежно отговори Изабела. — Няма ли да си изядеш закуската?

Робърт бе загубил апетит.

— Зарежи закуската. Трябва да разбера къде и кога си виждала този символ. Веднага.

Хвана я за ръцете. Изабела го погледна уплашено:

— Робърт, плашиш ме. Какво става, за бога?

Дръпна се и се опита да се освободи от ръцете му.

Той осъзна как изглежда отстрани и я пусна.

— Извинявай — каза и вдигна ръце.

Тя се отдръпна от него като от непознат.

— Какво означава това? Какво, по дяволите, ти става?

Робърт прокара пръсти през косата си и се опита да се успокои. Изабела чакаше обяснение.

— Моля те, седни. Ще ти кажа.

— Предпочитам да стоя.

Робърт си пое дълбоко въздух.

— Излъгах, като казах, че символът не означава нищо.

— Да, вече се досетих.

Робърт й разказа за значението на двойния кръст, като внимаваше да издава само най-необходимите подробности. Каза й за двете последни убийства, но не спомена за по-ранните. Излъга, че са намерили символа нарисуван върху хартия близо до двете местопрестъпления. Нямаше намерение да издава, че е бил издълбан в плътта на жертвите.

Изабела остана мълчаливо втренчена в него за известно време. Когато заговори, гласът й трепереше.

— Това е сериен убиец, така ли? Възможно ли е да съм стояла лице в лице със сериен убиец?

— Не е сигурно — опита се да я успокои Робърт. — Според учебниците сериен убиец е човек, който убие трима или повече души в три или повече различни случая. Засега имаме само две убийства.

— Това не го прави по-малко побъркан.

Робърт също мислеше така, но не коментира.

— Изабела, трябва да ми кажеш за този символ. Къде си го виждала? — настоя той и нежно хвана треперещите й ръце.

— Не знам. Прекалено съм разстроена, за да си спомня.

— Моля ти се, опитай.

Тя пусна ръцете му, затвори очи и потърка клепачите си.

— Преди два-три месеца — заговори след малко. — Бях излязла да пийна нещо с приятелка в един бар.

Отново отвори очи.

— Спомняш ли си в кой бар? — прекъсна я Робърт.

Тя поклати глава.

— Добре. Ще се върнем на това по-късно. Какво стана после?

— Седяхме на бара и приятелката ми отиде до тоалетната.

— Значи си останала сама.

— За минута-две.

— Продължавай.

— Някакъв тип дойде и предложи да ме почерпи.

— Как изглеждаше, спомняш ли си?

Тя сведе очи към пода за няколко секунди.

— Беше много висок, може би около метър и деветдесет. С бръсната глава. Изглеждаше много силен, спортен тип, а очите му…