Крис Картър - Хамелеонът се завръща

— Дивиди ли? — незаинтересувано измърмори Мартин.

— Повярвай ми, ще ти хареса.

Дуейн изскочи от кухнята и го остави да довърши сандвича си. След малко пак се появи с диска в пластмасова кутия.

— Ето го.

Мартин погледна кутията. Нямаше обложка, върху диска също не пишеше нищо.

— Къде можем да го пуснем? — още по-възбудено попита Дуейн.

— В една от стаите май имаше телевизор и уредба. — Мартин допи безалкохолното на няколко големи глътки. — Какво, по дяволите, има на това дивиди, Дуейн?

— Голямо забавление, човече. Нали си падаш по садо-мазо?

Дуейн говореше като герой от анимационен филм. Беше най-добрият приятел на Мартин и той не беше скрил от него, че обича садо-мазо изпълненията и грубия секс.

— Това ли има на диска?

В гласа на Мартин вече прозвуча лек интерес.

— Това, човече, трябва да те изправи на нокти. Препоръчаха ми го като върха на екстремното порно.

Мартин погледна изпитателно превъзбудения си приятел.

— Значи е само за мен. Колкото по-грубо, толкова по-добре.

Натъпка последните захарни дражета в устата си.

— Добре, къде е телевизорът?

— Някъде на горния етаж. Ще го намеря, не се бой. Само изчакай да взема някоя поничка.

Мартин се върна при хладилника и взе кутия с три шоколадови понички и още едно безалкохолно. Двамата излязоха от кухнята.

След малко откриха стаята за забавления, обзаведена с няколко големи и много удобни кожени кресла, подредени срещу най-големия плоскоекранен телевизор, който Мартин някога бе виждал. Аудиоуредбата и дивиди-устройството бяха последен писък на модата.

— Яко. — Дуейн скочи върху едно от кожените кресла като дете върху трамплин. — Маниашко — добави, като погледна внушителния телевизор.

— Дай ми диска и престани да се държиш като глупаво хлапе.

Дуейн даде диска на приятеля си и се настани удобно. Мартин го вкара в дисковото устройство.

Първото, което му направи впечатление, беше аматьорското качество на записа; това определено не беше професионално направен филм. На първите кадри се виждаше млада жена, на не повече от двайсет и пет, вързана за метален стол. Дългата й руса коса беше разрошена, сякаш току-що се е събудила. Бялата й блуза изглеждаше мръсна и напоена с пот. Дънковата й пола бе разкъсана и под нея се виждаха стегнати крака с хубав тен. Очите й бяха завързани, устата — запушена, размазаният грим по лицето й беше ясно свидетелство, че плаче. Червилото й също бе размазано, изглеждаше уплашена и изтощена. Стените на малкото помещение, в което се намираше, бяха целите в дупки, сякаш някой ги беше удрял с чук. Освен стола, на който беше вързана, единствената друга мебел беше метална маса.

В стаята имаше още двама души, мъже, но камерата не ги даваше ясно. Виждаха се само от кръста надолу. Мартин бе заинтригуван и започна да се разсънва.

— Това е нещо различно — отбеляза. — Няма глупави сценки, веднага започват с действието.

— Знаех си, че ще ти хареса.

Единият мъж се приближи до уплашената жена, отпред панталоните му бяха издути. Опита се да прокара пръсти през косата й, но когато усети допира му, тя рязко дръпна главата си назад. Ужасеният й писък прозвуча приглушено през гумената топка в устата й. Реакцията й го ядоса. Той я удари в лицето толкова силно, че столът подскочи.

— Не се дърпай, кучко!

Мъжът се обърна към другия човек в стаята, който му подаде автоматичен нож. Бавно прокара острието по дясната буза на жената. Когато усети студения метал върху кожата си, тя изпищя истерично, под превръзката на очите й потекоха сълзи. Мъжът насочи острието към блузата й. С едно бързо движение я преряза и смъкна от тялото й. Между гърдите й, където острието бе одраскало кожата, се появи капка кръв. Жената изстена ужасено и веднага получи още една плесница.

— Млъквай, курво!

Вторият мъж се приближи до уплашената жена и я принуди да се разкрачи, после сряза полата й, под която се показаха чифт червени бикини. Изглеждаха мокри и това възбуди още повече Мартин. Той се размърда, опитвайки се да се намести по-удобно.

Двамата мъже продължиха да пипат жената на различни места, да търкат възбудените си членове в нея и да я бият все по-жестоко. На моменти насилието изглеждаше прекалено, но Мартин се наслаждаваше на всяка секунда от записа. До последната сцена.

Единият мъж застана зад жената, която преди това бяха развързали от стола, съблекли чисто гола и изнасилили няколко пъти. Изведнъж свалиха маската от очите й и тя трескаво замига, опитвайки се да нагоди зрението си към светлината. Погледна мъжа, който стоеше точно зад нея. Първо на лицето й се изписа изненада (явно го познаваше), после — ужас. Паниката й сякаш се пренесе върху лицето на Мартин.