Крис Картър - Хамелеонът се завръща

— Точно както очаквах… прекрасно е.

Робърт нямаше представа какво значение има, но повтори нейните действия — разклащане, помирисване, отпиване.

— Да, не е лошо.

Двамата се засмяха. Изабела вдигна чашата си към него.

— Да пием… за хубавата вечер заедно. Дано този път да няма прекъсвания по телефона.

Вечерта започна по-добре, отколкото беше очаквал. Изабела бе сготвила телешко с пармезан и прошуто и зеленчуци на фурна по италиански, което го изненада. Беше очаквал някакво традиционно ястие с макарони. Докато вечеряха, разговаряха главно за нея. Той издаде твърде малко неща за личния си живот.

Беше израснала в Ню Йорк, единствено дете на италиански емигранти, които се бяха преселили в Съединените щати в началото на седемдесетте. Родителите й имали ресторант в Малката Италия, където Изабела бе прекарала по-голямата част от детството си. Беше се преместила в Лос Анджелис едва преди пет години и работеше в местния клон на Калифорнийския университет. Все още пътуваше до Ню Йорк три пъти годишно, за да се вижда с близките си.

— Знаеш ли, не е честно — каза тя, докато раздигаше масата.

— Кое не е честно?

Робърт я последва, като взе двете чаши, наполовина пълни с онова, което бе останало от виното.

— Ами това, което правиш. Разказах ти на практика всичко за себе си, а всеки път, когато се поинтересувам за теб, ти ми даваш уклончиви отговори. Всички детективи ли сте такива?

Пусна чешмата и сложи чиниите под течащата вода.

— Ние умеем да задаваме въпроси, но не обичаме да отговаряме. — Робърт отпи глътка вино. Изабела изми първата чиния и я остави на поставката за сушене. — Чакай. Дай на мен.

Той постави ръце върху раменете й и леко я дръпна от умивалника. Тя се усмихна и взе чашата си.

— Значи няма да ми разкажеш нищо за себе си, така ли? — опита се да го провокира отново.

Робърт изми останалите чинии и се обърна към нея.

— Аз съм детектив в отдела за тежки престъпления на лосанджелиската полиция, но разследвам главно убийства. Поверяват ми много специални случаи, което означава престъпления, извършени по особено жесток и извратен начин. Хората, с които работя всеки ден, са или много лоши, или много мъртви. От нещата, които виждам постоянно, на повечето хора им става лошо. Ако тръгна да разказвам за себе си, това със сигурност ще убие всяко желание за разговор. — Той замълча и отпи глътка вино. — Повярвай ми, не ти трябва да знаеш как минава денят ми и какво работя.

— Добре, не ми разказвай за работата си. Разкажи ми за детството си, за семейството си.

— Няма много за разказване.

Тя разбра и реши да не настоява.

— Хубаво. Обичам загадъчните мъже.

Момчешкият му чар я възбуждаше. Пристъпи към него, взе чашата от ръката му и я остави върху кухненския плот. Бавно приближи устните си на няколко сантиметра от ухото му.

— Какво правиш, за да се отпуснеш? — прошепна със съблазнителен глас.

Усещането за топлия й дъх върху врата му го накара да настръхне. Той леко отдръпна лицето си, за да я погледне в очите.

— Мога ли да предложа нещо?

В този момент устните им се докоснаха. Робърт усети нежния й език върху своя и устните им се впиха в страстна целувка. Придърпа я до себе си и усети допира на настръхналите й зърна. Притисна я до плота и я вдигна отгоре. Само след миг блузата й я нямаше, а той изследваше с устни всеки квадратен сантиметър от гърдите й. Изабела изви глава назад и изстена от удоволствие. Преди Робърт да успее да разкопчае ризата си, тя стисна дрехата с две ръце и я дръпна от тялото му; копчетата заподскачаха върху плота и пода. Отново се притиснаха в страстна прегръдка и впиха устни. Този път тя леко одраска с червените си нокти гърба му, едновременно болезнено и нежно.

Любиха се върху плота, на пода, после се преместиха в спалнята. Когато страстта им най-после беше удовлетворена, небето просветляваше от първите слънчеви лъчи.

— Изтощена съм — каза тя, като се притисна до него и постави ръка върху гърдите му. — И при първата ни среща беше добър, но този път надмина себе си.

— Надявам се да е било така.

Робърт се извъртя към нея и нежно дръпна един кичур коса от очите й.

Тя отново го целуна.

— Умирам от глад. Искаш ли да хапнем? И без това вече е време за закуска.

— Чудесна идея.

Станаха. Изабела отвори едно чекмедже, за да си извади чисти дрехи, а Робърт отиде в кухнята, където неговите бяха разхвърляни по пода.

— Къде са гащите с мечета? — попита Изабела, след като влезе в кухнята само по бели дантелени бикини.