Крис Картър - Хамелеонът се завръща

— Отдавна, но престана, след като се запознахме. Аз го помолих.

— Казина?

Тя се поколеба за момент, сякаш се срамуваше от онова, което щеше да каже.

— Не, надбягвания с кучета… Хрътки.

Робърт преглътна трудно.

— Хрътки ли? Сигурна ли сте?

Изненадата в гласа му беше очевидна.

— Да, сигурна съм.

Карлос потрепери.

— Сигурна ли сте, че наистина се е отказал? Че наскоро не е залагал пак?

Катрин се стъписа от този въпрос.

— Да, сигурна съм. Той ми обеща. Защо ще нарушава обещанието си?

Звучеше абсолютно убедена.

— Може, вместо да ходи да играе покер, да е залагал по интернет — предположи Карлос, но веднага осъзна как е прозвучало обвинението му.

— Какво? От къде на къде ще прави такова нещо? — възмути се Катрин.

— Катрин… — Този път в гласа на Робърт прозвуча искрена загриженост. — Вчера прекарахме почти целия ден в „Тейл и Джош“. Разпитахме всички, които са познавали Джордж. От партньорите в кантората до куриера. Никой не е чувал за тези игри на покер във вторник вечер.

— Какво? Не може да не са чували, трябва…

Треперенето на гласа й ясно показваше колко е шокирана от това твърдение.

— Сещате ли се някакво име? На някого, който може да е бил част от компанията за покер?

— Не знам — отговори тя, като видимо потрепери.

— Според всички, с които говорих, никой не е играл покер със съпруга ви и никой не знае за такива вторнични събирания.

— Лъжат, сигурно лъжат. — Катрин закри лицето си с ръце, вече не можеше да сдържа сълзите си. Когато вдигна очи, гримът й беше размазан, и й придаваше зловещ вид. — Защо ще ме лъже?

— Както каза Карлос, може пак да е започнал да залага и да се е срамувал да ви каже.

— Не, сигурна съм, че не би го направил. Не е залагал. Това беше минало — не отстъпваше тя.

Робърт се почеса по главата. Неудобно му беше да зададе следващия си въпрос.

— Как вървяха отношенията ви с Джордж? Да не би да се е срещал с друга?

Шокът от този намек накара Катрин да се задави.

— Какво говорите? Че Джордж е имал любовница? Че ме е лъгал и е прекарвал вторничните вечери с друга жена?

— Съжалявам, но трябва да проверим всяка възможност, Катрин, а изневерите са често срещано явление в Ел Ей.

— Джордж не беше от Лос Анджелис. Той беше добър човек, добър съпруг. Уважаваше ме. Имахме щастлив брак. — Тя замълча и извади нова кърпичка, за да избърше сълзите си. — Защо ми причинявате това? Трябва да търсите изверга, който е убил съпруга ми, не да го обвинявате, че ми е изневерявал.

— Аз… много съжалявам. — Робърт се чувстваше ужасно заради това, което току-що беше казал. — Уверявам ви, че правим всичко, което е по силите ни.

— Дори повече… — добави Карлос.

Двамата замълчаха и се вгледаха в Катрин. Мъката й беше толкова заразителна, че стаята изглеждаше тясна и тъмна.

— Казаха ми, че са го убили, че някой му е причинил това, но как е възможно? — заговори тя с истеричен писклив глас. — Не са го застреляли, не са го убили с нож, а са го заразили със смъртоносен вирус. Кой убива по такъв начин? И защо?

Заплака. Закри лицето си с ръце, цялата се разтрепери.

Робърт искаше да й каже нещо, но нямаше как да я утеши. Как можеше да й обясни, че преследва този убиец от две години и още няма надежда да го хване?

— Страшно съжалявам.

Не се сети какво друго да каже.

— Катрин — намеси се Карлос. — Няма да се преструваме, че знаем отговора, но се заклевам, че няма да спрем, докато не заловим убиеца.

— Съжалявам, това ми дойде прекалено. Много го обичах — промълви тя между хлиповете.

— Разбираме и няма да ви отнемаме повече време. Само още един въпрос. — Робърт се приближи до нея. — Виждали ли сте някога този символ?

Показа й скица на двойния кръст.

Тя го погледна.

— Не… никога… Какво е това?

— Не е важно. Намерихме го в парка и се чудех дали не означава нещо за вас… или за Джордж. Слушайте, ако имате нужда от нещо или просто да си поговорите с някого, не се колебайте да ми се обадите.

Робърт й даде визитна картичка.

— Благодаря — прошепна Катрин.

— Няма нужда да ни изпращате.

Робърт си сипа още една чаша кафе от машината в кабинета. Карлос му беше показал как да си го приготви по бразилски маниер, по-силно и по-ароматно, и той веднага бе възприел новия метод.

Отпи глътка от черната течност и отиде при Карлос, който гледаше покритата със снимки коркова дъска. Тази на Джордж Слейтър беше последната.

— Какво е криел? — попита младият детектив, като щипеше долната си устна с палеца и показалеца си.