Крис Картър - Хамелеонът се завръща

Карлос се изсмя:

— Задължително ще го направя, искам само да свърша още няколко неща, преди да изляза. На среща, а? Хубава ли е?

— Красавица. Много секси — отвърна небрежно Робърт, като сви рамене.

— Ами приятна вечер тогава. До утре.

Карлос започна да преглежда папките на бюрото си. Робърт спря на вратата, обърна се и го загледа. Беше виждал тази сцена и преди. Чувстваше се така, сякаш се бе върнал назад във времето, само че тогава той седеше на мястото на Карлос, а Скот го гледаше от вратата. Усещаше у младия си колега същата надъханост за успех, същия копнеж по истината, които все още горяха в него, същото желание, което почти го бе докарало до лудост, но за разлика от Карлос, той се беше научил да го контролира.

— Върви си у дома, новобранец. Няма смисъл да си губиш времето. Утре ще работим.

— Само десет минути.

Карлос намигна приятелски на колегата си и отново се втренчи в компютъра.

Робърт мразеше да закъснява, но още когато излизаше от отдела, видя, че няма да стигне навреме. Той никога не беше обръщал голямо внимание на облеклото си, но днес пробва всичките си пет ризи поне по два пъти и колебанието коя да облече го забави с близо половин час. Накрая реши да отиде с тъмносиня памучна риза, черни дънки и новото си кожено яке. Най-големият му проблем беше изборът на обувки. Имаше три чифта и всичките бяха минимум десетгодишни. Сам не можеше да повярва колко време изгуби за обличане. След като напръска лицето и врата си с одеколон, вече бе готов да излезе.

На път към апартамента на Изабела се отби през един магазин за алкохол да купи бутилка вино. Познанията му за алкохолните напитки се ограничаваха с шотландското уиски, затова прие съвета на продавача и купи бутилка „Ма дьо Дома Гасак“ от 1992 г. Надяваше се, че при тази цена ще върви с всяко ястие, което би могла да сготви Изабела.

Фоайето на блока в Глендейл беше приятно обзаведено. На стените висяха оригинални картини с маслени бои. На стъклена масичка в средата на помещението имаше красив букет от пъстри цветя. Робърт се видя в голямото огледало отдясно на вратата и приглади косата си. Оправи яката на сакото си и тръгна към стълбите. Спря пред апартамент 214 на втория етаж и постоя няколко секунди. Отвътре се чуваше музика. Успокояващ ритъм със силен бас и нежна мелодия на тенор-саксофон — съвременен джаз. Изабела имаше добър вкус. Робърт оценяваше това. Той позвъни.

Косата й беше вързана небрежно на опашка, няколко кичура се спускаха над раменете, но лицето й бе открито. Светлото червило и лекият грим контрастираха с тена й и караха европейските й черти да изпъкват. Носеше стегната червена сатенена блуза и черни джинси. И с невъоръжено око Робърт забеляза, че няма сутиен.

— Здравей, стилно закъснение — посрещна го тя и се наведе, за да го целуне по устата.

— Извинявай. Имах проблеми с прическата.

— И ти ли? — засмя се тя и посочи своята коса. — Хайде, влизай.

Хвана го за ръката и го въведе в хола. В апартамента се усещаше приятен екзотичен аромат. Холът беше слабо осветен от настолна лампа в ъгъла до удобно кожено кресло.

— Надявам се, че това ще върви е вечерята. Не разбирам от вина, затова използвах чужд съвет — каза Робърт, като й подаде, бутилката.

Изабела я взе с две ръце и я наклони към светлината, за да прочете етикета.

— Ооо! „Ма дьо Дома Гасак“… 1992-ра? Впечатлена съм. Сигурна съм, че върви с всичко. Какво ще кажеш за една чашка още сега?

— Звучи ми добре.

— Чудесно. Чашите са на масата, тирбушонът е там. — Тя посочи минибара до прозореца. — Вечерята скоро ще е готова. Настанявай се.

Обърна се и отиде в кухнята, оставяйки Робърт да отвори виното.

Той съблече якето си и този път не пропусна да свали и служебния пистолет. Взе тирбушона от минибара и отвори бутилката. Напълни двете чаши на масата с гъстата червена течност. До минибара имаше елегантна стъклена етажерка със значителен брой компактдискове. Робърт не издържа на изкушението и ги прегледа. Колекцията й от джаз беше впечатляваща, главно съвременни изпълнения, но и няколко класически записа. Всичко беше безупречно подредено по азбучен ред. В забележителната джаз колекция някак се бяха промъкнали и няколко рок албума с автографи. Робърт набързо ги разгледа. „Значи тайно слуша рок — помисли си. — Моят тип жена“.

— Каквото и да готвиш, мирише страхотно — каза той, като влезе в кухнята с двете чаши в ръка. Подаде едната на Изабела, която бавно я разклати и я поднесе към носа си, преди да отпие малка глътка.