Крис Картър - Хамелеонът се завръща

Робърт бързо показа значката си, Карлос — също.

— Бихте ли ни отделили няколко минути?

— Направила ли съм нещо? — без особена загриженост се поинтересува тя.

— Не. Искаме да поговорим за една ваша приятелка.

— Коя?

— Джени Фарнбъро.

Тя ги огледа изпитателно, отделяйки не повече от две секунди за всеки от двамата.

— Нямам представа за кого говорите — отвърна закачливо.

— Имате, и още как. — На Робърт не му беше до игрички. — Работила е за Краля също като вас.

— Краля ли? — Тя се намръщи и поклати глава, сякаш нямаше представа за кого става дума.

— Вижте, имахме тежка седмица и също като вас и ние предпочитаме да се приличаме на слънце, вместо да се занимаваме с това. Тъй че колкото по-бързо престанете с увъртанията, толкова по-скоро ще си тръгнем да правим онова, което сме решили. В петък бяхме във „Вангард“ и вие седяхте на неговата маса, затова не се правете на глупава, не ви отива. Както казах, не се интересуваме от вас, само имаме нужда от помощта ви.

Сега тя си спомни, че ги е виждала. Освен това се сети, че мускулестият синеок детектив й се беше сторил доста привлекателен. Вдигна черните очила на челото си, като подпря с тях бретона си. Осъзна, че няма смисъл да отрича, че познава Краля и Джени. Ако искаха да я арестуват, вече щяха да са го направили.

— Добре, но не съм виждала Джени, откакто реши да напусне. Не знам с какво мога да ви помогна.

— Да напусне ли? — не скри изненадата си Карлос.

— Да, мисля, че беше решила да се прибере в родното си място.

— Откъде знаете?

— Така ни казаха.

— Краля ли?

Рейчъл си пое дълбоко дъх и го задържа за секунда-две.

— Да.

Робърт знаеше защо Краля е излъгал Рейчъл и другите момичета. Щяха да изпаднат в паника, ако разберяха, че Джени е била отвлечена, измъчвана и убита. Той беше техен шеф, но също и закрилник, трябваше да ги пази. Робърт се замисли каква част от истината е разумно да разкрие. Ако кажеше какво наистина е станало, щеше да всее паника в лагера на Краля. Реши да не го прави — поне засега.

— Виждали ли сте този човек? — попита той и показа снимката на Джордж Слейтър.

Рейчъл я погледна за няколко секунди.

— Ъ… не знам.

— Разгледайте я добре.

Робърт беше сигурен, че го е познала, но инстинктите й я накараха да излъже.

— Може би… в някой клуб или на някое парти.

— Частно парти?

— Да, може би на някое от екстремните партита, ако не се лъжа. — Тя прехапа долната си устна, сякаш се опитваше да си спомни нещо. — Да, почти съм сигурна. Той обичаше твърдия секс. Не знам как се казва, ако това е следващият ви въпрос.

— Не, това не е следващият ми въпрос — поклати глава Робърт. — Какви са тези екстремни партита? — добави с любопитно изражение.

— Така ги наричаме. Хората обичат да купонясват, а някои предпочитат по-разкрепостените забавления, всеки има някакви фантазии. Екстремните партита са свързани с тези фантазии, с фетиши.

— Какви например? — намеси се Карлос с нарастващ интерес.

Рейчъл го погледна и пристъпи към него.

— Всичко, което те възбужда, сладурче. — Нежно погали с пръсти лявата му буза. — Гумени дрехи, връзване, болка… а може би просто обичаш по-грубите ласки?

Намигна му съблазнително. Карлос се отдръпна смутено, изчерви се.

— Съжалявам, че трябва да прекъсна тази романтична увертюра, но какво точно става на тези партита? — намеси се Робърт.

Рейчъл се облегна на една паркирана кола.

— Всичко каквото ти дойде на ум. Защо? Интересувате ли се?

Робърт се престори, че не е чул въпроса.

— И вие сте ходили на подобни партита, така ли?

— На не едно — небрежно отговори жената.

— Ами Джени?

— Да, и тя.

— Колко момичета отиват на такова парти? — поинтересува се Карлос.

— Зависи колко са гостите, но обикновено отиваме десет или петнайсет момичета, плюс някои други.

— Какви други?

— Ако партито е много голямо, с двайсет-трийсет гости, трябват поне петнайсет-двайсет момичета, плюс момчета.

— Момчета?

Наивността на Карлос разсмя Рейчъл.

— Да, сладурче, момчета модели. Както казах, хората имат всякакви фантазии. Някои обичат да го правят с момчета. Всеки получава каквото харесва. Тебе това ли те възбужда, сладък?

Потресеното изражение на Карлос развесели Робърт.

— Не, разбира се, че не — категорично заяви младежът.

— Радвам се — отбеляза момичето и отново му намигна кокетно.

— Спомняте ли си да сте виждали Джени в компанията на този мъж на някое от партитата? — намеси се Робърт.