Крис Картър - Хамелеонът се завръща

— Ако глезенът ми се подуе, същото ще стане и с муцуната ти — заплаши детективът.

— Не съм аз виновен, мой човек.

— Разбира се, че ти си виновен, мой човек. Ако не беше хукнал като заек, нямаше да си навехна крака.

— Защо ме гониш бе, човек? Не съм направил нищо.

— Знам. Искаме само да ти зададем няколко въпроса.

— Защо не каза веднага?

Робърт изгледа заплашително сводника, после извади компютърния портрет на убитата жена от джоба си.

— Искаме да разберем коя е тази жена, професионалистка или не.

Джей-Джей разгледа картинката за няколко секунди. Ухили се подигравателно:

— Да, познавам я. Имам я на една компютърна игра.

Карлос го фрасна по тила.

— На отворко ли ще ми се правиш? Вече започвам да губя търпение.

— Хей, мой човек. Това е полицейски произвол. Мога да те съдя.

Този път Робърт го удари по главата.

— Да не мислиш, че сме дошли да си играем? Погледни пак рисунката. Познаваш ли тази жена? — гласът му прозвуча по-заплашително.

Джей-Джей отново погледна картинката, този път по-съсредоточено. След няколко секунди отговори:

— Може би… не съм сигурен.

— Напрегни си мозъка.

— Курва ли е?

— Има голяма вероятност, Джей-Джей. Нямаше да те питаме, ако предполагахме, че е адвокатка, нали?

— О, много смешно. — Джей-Джей взе рисунката от ръцете на Робърт. — Прекалено красива е, за да работи на улицата, не че моите момичета не са хубави…

— А-ха.

Робърт почука с показалеца си върху рисунката, за да привлече вниманието на сводника върху нея.

— Ако е проститутка, сигурно работи за едрите риби. Елитна курва.

— Как можем да разберем? — попита Карлос.

— Толкова красиво момиче може да работи само за един човек в околността — за Краля.

— Елвис да е възкръснал и да е станал сутеньор? — намръщи се Карлос.

— Не Краля на рока, мой човек. Говоря за Краля на дилърите.

— Крал на дилърите ли? Какъв е тоя тип?

— Тип, с когото не е здравословно да се забъркваш.

— Къде можем да намерим този Крал? — намеси се Робърт.

— Няма да го намерите на улицата. Той е в големия бизнес. — Джей-Джей почеса един малък белег над лявото си око. — Какво ще спечеля, ако ви кажа?

— Ще запазиш всичките си грозни зъби в устата и няма да нацапаш с кръв евтиния си костюм. Мисля, че сделката е изгодна — отговори Карлос и отново притисна сводника до стената.

— Кой е тоя тип, по дяволите? — обърна се Джей-Джей към Робърт и се отдръпна на една крачка от партньора му.

— Аз съм човекът, който ще нацапа евтиния ти костюм с кръвта ти, ако не ни кажеш каквото искаме да знаем — отвърна Карлос, като отново се приближи до него.

— Това е новият ми партньор, Джей-Джей, и като гледам, май не те харесва много. На твое място щях да отговоря на въпроса.

— Добре, добре. Само го дръж по-далеч от мен. Какъв ден сме днес?

— Вторник, защо? — отвърна Карлос.

— На практика вече е сряда. Един без четвърт — поправи го Робърт.

— Добре. В петък и събота вечерта ходи в клуб „Вангард“ в Холивуд. Можете да го намерите на терасата за специални гости.

— Ами тази нощ? Къде можем да го намерим сега?

— Откъде, по дяволите, да знам, мой човек. Казах ви, клуб „Вангард“ в петък и събота.

— Имай късмет да ни будалкаш — заплаши Карлос.

— Защо ще ви будалкам? Нямам никакво желание да ви виждам пак вас двамата.

Робърт постави ръката си върху рамото на Джей-Джей и го стисна. Сводникът се преви от болка.

— Дано да казваш истината, мой човек.

Джей-Джей напразно се опита да се измъкне от хватката на детектива и заскимтя:

— Истината казвам, човече. Кълна се.

Робърт го пусна и Джей-Джей започна да изтръсква сакото си с две ръце.

— Гледай какво направи с костюма ми. Тия дрехи не са никак евтини.

— За колко си взел тази дрипа? Долар и деветдесет и пет? — презрително попита Карл ос.

— Да, вие двамата сте много забавни.

— Я по-добре бягай оттук, докато не съм размислил и не съм ти разбил носа.

— Тръгвам, приятел, махам се.

Джей-Джей измърмори нещо на испански и се отдалечи. Карлос го изчака да се скрие от поглед, преди да заговори:

— Какво мислиш?

— Изглежда, че в петък ще сме на клуб — отговори партньорът му и извади ключовете на колата си.

Робърт натисна педала на газта четири пъти, пъхна ключа в стартера и запали. Двигателят се задави, после изтропа. Таблото светна, но колата не тръгна. Робърт върна ключа в начално положение, отново натисна газта няколко пъти и пак опита. Този път задържа ключа завъртян около дванайсет секунди, като държеше педала натиснат. Двигателят отново се задави и издаде застрашително свирене като локомотив.