Крис Картър - Хамелеонът се завръща

— Как транспортира жертвите?

— Вероятно е микробус; обикновена кола, която няма да събуди подозрения, но достатъчно голяма, за да побере един-два трупа.

— И сигурно отвътре микробусът е плътно покрит е найлони или нещо друго, което убиецът лесно може да махне и изгори, без да остави никакви уличаващи следи.

Робърт кимна и отпи още една глътка бира. Двамата се умълчаха и по-възрастният детектив започна да си играе с ключовете от колата.

— Мислил ли си да си купиш нова кола? — предпазливо попита Карлос.

— Звучиш като Скот. Виж какво, аз харесвам тази кола. Тя е класика.

— Класически боклук може би.

— Това е истинска, старомодна, типична американска кола. Не някоя от японските или европейските пластмаси.

— Японските коли са вечни. Имат невероятни мотори.

— Да, наистина говориш като Скот. Той караше тойота.

— Умен човек.

Карлос прехапа устни. Не знаеше как ще реагира Робърт на следващия му въпрос, но реши все пак да му го зададе. Опита се да си придаде небрежен тон:

— Какво се случи със Скот? Никой не ми е казал досега.

Робърт остави бирата на масата и погледна партньора си. Знаеше, че рано или късно ще се стигне до този въпрос.

— Искаш ли още една бира? — попита.

Карлос погледна полупълната си бутилка. Очевидно Робърт се опитваше да отклони въпроса. Реши да не настоява.

— Не, не съм голям бираджия. Предпочитам уиски.

Робърт изненадано вдигна вежди:

— Сериозно?

— Да. Обожавам хубавото шотландско уиски.

— Е, това вече е мъжка приказка. — Робърт кимна одобрително. — Мислиш ли, че в тази дупка ще имат свестен скоч?

Карлос осъзна, че партньорът му се кани да отиде на бара.

— Едва ли, но чакай, не искам да започвам с уиски сега. — Младежът бързо погледна часовника си. — Тази бира стига. Нали помниш, че исках кафе?

Робърт се усмихна и изгълта остатъка от бирата си на един дъх.

— Корабокрушение.

— Какво?

— Скот и жена му загинаха при корабокрушение. Малко след като осъдиха Майк Фарлоу.

Думите на Робърт изненадаха Карлос. Младежът не знаеше дали е по-уместно да каже нещо, или да замълчи, затова отпи глътка бира.

— Трябваше да отидем на почивка заедно — продължи Робърт. — Работихме по този случай две пълни години, без отпуск, без почивен ден, работехме дори на Коледа. Разследването ни беше обсебило, буквално бяхме полудели. След като Майк призна за убийствата, получихме заповед да излезем в отпуск.

Робърт се заигра с празната бирена бутилка, започна да бели етикета.

— Мисля, че все пак ще взема едно уиски. Ти искаш ли? — каза Карлос, като кимна към бара.

— Да, защо не? Ако имат.

След две минути младежът се върна с две чаши уиски.

— Най-доброто, което намерих, беше „Аран“, осемгодишно. И цените тук са смешни.

Постави едната чаша пред Робърт и седна.

— Благодаря… Наздраве. — По-възрастният детектив вдигна чашата си. Отпи от кафеникавата течност и се наслади на силния аромат. — Много по-добре е от бира.

Карлос се усмихна в знак на съгласие.

— Аз живея сам, винаги съм бил единак. Скот обаче имаше жена… Аманда. Бяха женени едва от три години и половина.

Робърт говореше втренчен в чашата. Личеше си, че не му е лесно.

— Разследването постави брака им под голямо напрежение. Понякога Скот не се прибираше с дни. На Аманда й беше много трудно. Започнаха да се карат. Скот беше вглъбен в разследването, както и аз. — Робърт отпи още една глътка уиски. — Сигурни бяхме, че има някаква връзка между жертвите. Чакахме убиецът да направи грешка. Рано или късно всички допускат, никой не може да бъде толкова безгрешен.

— Говорихте ли с ФБР?

— Да. Имахме достъп до архива и библиотеката им. Дни… седмици наред търсехме нещо, което може да ни послужи. — Робърт замълча за няколко секунди. — Винаги има нещо. Няма значение колко жесток и побъркан е убиецът, винаги има причина за убийствата. В повечето случаи противоречи на здравия разум, но винаги има причина. Бяхме се побъркали, проверявахме и най-абсурдните възможности.

— Какви например? — полюбопитства Карлос.

— О, различни неща. Дали жертвите са боледували от едни и същи болести като деца, дали са посещавали едни и същи места през отпуските, алергии, всичко, всичко… и после…

— После е дошла развръзката.

— Да, дойде развръзката. Хванахме Майк Фарлоу. За Скот това беше избавление.

— Мога да го разбера.

— Сигурен съм, че ако разследването беше продължило още няколко месеца, Аманда щеше да го напусне и той щеше да свърши в лудница.