Крис Картър - Хамелеонът се завръща

— Какво стана след арестуването на Фарлоу?

— Наредиха ни да си вземем отпуск… не че имаше нужда да ни убеждават — срамежливо се усмихна Робърт.

— Сигурен съм в това.

— Скот много обичаше яхтата си. Беше спестявал години, за да си я купи. — Нова глътка уиски. — Имаше нужда да прекара известно време с Аманда, само двамата, за да подобрят отношенията си. Една хубава ваканция с яхта изглеждаше добра идея.

— Яхта ли каза? — заинтересува се Карлос.

— Да, нещо като… „Катарина 30“.

Карлос се засмя:

— Искаш да кажеш „Каталина 30“.

Робърт погледна партньора си изпитателно.

— Да, точно така. Откъде знаеш?

— Израснал съм с яхти. Баща ми беше маниак ветроходец.

— Брей! Виж ти съвпадение. Както и да е… имало изтичане на гориво. Прехвърчала искра и се получил взрив. Загинали са в съня си.

— Изтичане на гориво ли? — изненада се Карлос.

— Да — отвърна Робърт, като забеляза скептицизма на партньора, си. — Знам какво си мислиш.

Карлос вдигна вежди.

— Яхтите нямат много гориво. Нали? Те се движат главно на платна. Трябва да е изтекло много гориво, за да стане такъв взрив.

Карлос кимна.

— Да, и на мен не ми се връзваше — продължи Робърт. — Затова проведох частно разследване. Не мога да повярвам, че старателен човек като Скот няма да забележи какъвто и да е проблем, дори най-малкия. Той беше много прилежен. — Робърт отпи още една глътка уиски. — Течът не е бил от мотора, а от тубите с гориво.

— Туби ли?

— По някаква причина, която така и не можах да разбера, Скот е взел повече гориво от обичайното. Няколко бидона.

— Може би е планирал по-дълго плаване.

— Не знам и както казах, не успях да разбера.

Карлос се замисли за известно време. Робърт мълчаливо допи уискито си.

— Скот пушеше ли?

— Да. Когато го хванеха, нервите. На това приписаха инцидента. Горивото вероятно се е възпламенило от цигара. Научих цели две седмици след като се е случило. Когато се върнах на работа в отдела.

Карлос долови истинска болка в думите на партньора си.

— Съжалявам.

— Ако партньорът ми беше загинал при акция, тогава може би… — Робърт замълча и прокара пръст по ръба на празната чаша. — Но това просто беше несправедливо. Една глупава случайност и да изгубя двама от най-важните хора в живота си.

— Двама ли?

Робърт разтърка очите си, преди да отговори:

— Аманда беше единствената ми братовчедка. Аз ги бях запознал.

Личеше, че едва сдържа сълзите си. За първи път разказваше за това на някого. Дори беше избягнал посещението при полицейската психоложка с обяснението, че няма да чуе от нея нищо, което вече да не знае. Карлос искаше да каже нещо, да утеши партньора си, но знаеше, че в такива случаи думите са безполезни. Затова замълча.

След няколко секунди Робърт се съвзе.

— Хайде да тръгваме — каза и стана.

— Да, добре.

Карлос изгълта уискито си на една голяма глътка. Навън топлият въздух създаваше леко некомфортно чувство.

— Дали просто да не повикаме някоя патрулна кола? — предложи Карлос, когато стигнаха до буика.

— Няма нужда — отговори Робърт, завъртя ключа в стартера и веднага запали.

— Проклет да съм!

— Казах ти, колата си е хубава, само е малко капризна — с горда усмивка добави Робърт и потегли.

Робърт се събуди около пет часа целият в пот след поредния реалистичен и мъчителен кошмар. Седна в леглото, задъхваше се, челото му беше мокро, цялото му тяло трепереше. Кога щяха да престанат тези сънища? След смъртта на Скот те бяха станали негови постоянни спътници нощем. Знаеше, че вече няма да може да заспи. Отиде в банята и наплиска лицето си със студена вода. Дишането му се беше нормализирало, но ръцете му още трепереха. Отражението му в огледалото го разтревожи. Торбичките под очите му изглеждаха уголемени, кожата му — твърде бледа. Той отиде в кухнята и поседя няколко минути в тъмното, опитвайки се да преодолее тревогата. Погледна дъската за бележки и видя листчето, което беше закачил преди няколко дни — Изабела.

Съвсем я беше забравил. Взе бележката и отново я прочете. „Дали да не й се обадя? — помисли си. — Мога да се разсея за няколко часа“. Извади мобилния телефон от джоба на сакото си, въведе номера и го запази в паметта. Включи алармата да му напомни в 12,30 часа.

Робърт пристигна в отдела в осем часа. Карлос вече седеше на бюрото си. Цяла сутрин изпращаха снимки до различни агенции за манекени и набиране на актьори. Опитаха се да съберат повече информация за Краля. Робърт знаеше от опит, че човек не трябва да започва разпит без предварителна подготовка, особено ако разпитваният е самопровъзгласил се престъпен крал.