Крис Картър - Хамелеонът се завръща

Робърт не коментира, а съсредоточи вниманието си към входа. Не беше виждал Джей-Джей от близо пет години, но високият, много хилав мургав пуерториканец с черни очи като мъниста, невъзможно големи уши и криви зъби нямаше как да се сбърка.

Към бара се приближи висока блондинка с тесни кожени панталони и изрязано боди с надпис РОК КУЧКА на гърдите и се настани отдясно на Робърт.

Поръча си „Бавно и дълго чукане“ и му се усмихна предизвикателно. Робърт също се усмихна и за момент погледът му спря върху гърдите й.

— Харесват ли ти? — попита тя с прелъстителен глас.

— Ъмм… какво да ми харесва? — престори се на глупав Робърт.

Тя сведе очи към гърдите си, които изглеждаха така, сякаш щяха да се пръснат.

— Циците ми, глупчо. Видях те да ги зяпаш.

— Хванаха те — изсмя се Карлос.

„Няма какво да се правя на засрамен“ — помисли си Робърт.

— Ами… добре изглеждат.

— Чисто нови са — гордо обяви жената.

Барманът донесе коктейла й и без да отмества очи от Робърт, тя лапна сламката с червените си устни и бавно започна да смуче.

— Това хубаво ли е? — попита детективът.

— Бавното чукане винаги е хубаво — отвърна тя, като отново смукна и се присламчи по-близо до него. — Може би мога да ти покажа някои неща — прошепна в ухото му и погали с пръст ръката му.

Всичко стана много бързо. Джей-Джей влезе, видя Робърт и моментално изскочи навън, тичайки като играч за точка, която може да спечели на отбора му националната купа по американски футбол. Робърт нямаше време да предупреди партньора си, чието внимание бе изцяло погълнато от новите гърди на блондинката. Трябваше да действа мълниеносно. След секунди по-възрастният детектив вече гонеше Джей-Джей по булеварда. Тичаше бързо въпреки масивното си и мускулесто тяло, но сводникът беше по-слаб, по-лек и пъргав като мишка. Робърт реши първо да опита с метода на убеждението.

— Джей-Джей, искам да поговорим. Спри, по дяволите!

Джей-Джей сякаш не го чу и след самоубийствен опит да пресече булеварда, без да гледа колите, хукна към пицарията „Франки и Джони“. Робърт го последва, но постоянно пречкащите се хора го забавиха. На два пъти се наложи да изпълнява сложни пируети, за да не се сблъска с някого.

На две пресечки от „Рейнбоу“, набирайки още по-голяма скорост, Джей-Джей свърна наляво пред знаменитата яркочервена сграда на „Уиски А Гоу Гоу“. Робърт беше по петите му, но отново се наложи да заобикаля минувачи и стъпи накриво на една неравност на тротоара. Левият му глезен се подви. Остра болка преряза целия му крак. Той почти спря и закуцука непохватно.

— Мамка му!

Джей-Джей изчезна в далечината.

Внезапно с периферното си зрение Робърт мярна силует, който профуча покрай него с невероятна скорост. Карлос тичаше като за олимпийски медал. Беше изостанал от Робърт само на няколко крачки и сега бързо настигаше Джей-Джей, който сви надясно в тясна уличка към някакъв склад. Робърт закуцука след тях.

Карлос бързо застигна пуерториканеца. Протегна ръка и го хвана за яката на якето.

— Добре, добре, предавам се! — извика Джей-Джей, като забави крачка и вдигна ръце.

Късно. Карлос го завъртя, блъсна го в стената и изви дясната му ръка зад гърба. Джей-Джей изпищя от болка.

— Да бягаш от въоръжени полицаи… глупав ли си, или това е някакъв нов спорт? — задъхано попита Карлос.

— Пусни ме, нищо не съм направил.

След половин минута Робърт ги настигна.

— Добре ли си? — попита Карлос, като още стискаше ръката на пуерториканеца.

— Нищо ми няма. Само си навехнах глезена.

— Пусни ми ръката!

— Млъквай! — изкрещя Карлос и отново блъсна Джей-Джей в стената.

Робърт погледна сводника в очите:

— Какво означава това, по дяволите? За какво беше това тичане?

— Навик бе, брато. Какво искате? Пусни ме, човече!

Извъртя се в опит да се измъкне от хватката на Карлос. Робърт кимна на колегата си, който пусна ръката на сводника.

— Не можеш да правиш така, мой човек. Аз съм американски гражданин — заяви Джей-Джей, заразтърква дясната си китка с лявата ръка и се отдръпна от стената.

— Да ти приличаме на имиграционна полиция? Леле, ти си бил по-глупав, отколкото изглеждаш — сопна се Карлос.

— Американски гражданин ли? Ти си сводник, Джей-Джей, и последния път, когато проверих в отдел „Проституция“, все още беше нелегално пребиваващ в Калифорния. Мога веднага да те тикна зад решетките — добави Робърт, като притисна пуерториканеца до стената.

— Стига сте ме блъскали в тая стена, бе!