Крис Картър - Хамелеонът се завръща

— Добро момче — каза Кълан и го пусна.

Влязоха в моргата мълчаливо. Едно от предимствата на това късно посещение беше, че нямаше да се наложи Кълан да влезе през главния вход: в сградата беше много по-спокойно, нямаше нужда да показва значката си и не трябваше да подписва документи — по-малко подозрения.

Стигнаха до служебния вход от южната страна на сградата и Крис въведе шестцифрен код на електронната ключалка. Дебелата метална врата избръмча и се отвори.

— Изчакай тук, сега се връщам — каза той и бързо влезе, като остави озадачения Кълан навън. След по-малко от минута Крис отново се появи. Носеше бял гащеризон, какъвто ползват патолозите.

— Облечи го. Този е най-големият, който намерих.

— Подиграваш ли ми се?

Последното, което му трябваше сега на Крис, бе да се разчуе, че е пуснал в сградата външен човек, без да го запише на регистрацията, пък дори да беше полицай. Той преведе Кълан през пустия коридор на партера, през масивна двойна врата и нагоре по стълбището към първия етаж.

Кълан беше минавал по тези коридори безброй пъти, но въпреки това стомахът му се сви. Никога не би го признал, но се радваше, че не е сам. Стигнаха до последната стая в дъното на коридора.

След всяка аутопсия телата се преместваха в хладилната камера, или както я наричаха всички в центъра по патоанатомия, големия фризер. В помещението имаше място за петдесет трупа. Кълан и другите детективи от отдел „Наркотици“ имаха друго название за тази стая — кошерът на смъртта.

Крис заключи вратата след себе си, за да не ги изненада някой, и отиде при компютъра на бюрото в дъното на кабинета.

— Така, да започваме… мъж или жена? — измърмори той, без да губи време. Колкото по-бързо се отървеше от Кълан, толкова по-добре.

— Жена.

— Бяла, чернокожа…

— Бяла, руса, сини очи, стройна и много красива.

Крис се усмихна лукаво.

— Добре, от коя дата искаш да проверя?

— Пробвай от петък.

Крис инстинктивно погледна часовника си.

— Това трябва да е… 1 юни, нали?

— Да, точно така.

— Добре.

Крис въведе информацията в компютъра и след по-малко от пет секунди резултатът се появи на монитора.

— Да, имаме шестнайсет съвпадения. Можеш ли да ми кажеш име?

— Да. Джени Фарнбъро, но не съм сигурен, че ще излезе.

Крис бързо прегледа списъка.

— Да, прав си. Няма я.

— Някакви неидентифицирани женски трупове?

Крис отново погледна списъка.

— Да, има четири.

— Хайде да ги проверим.

Крис натисна няколко пъти мишката и отпечата четирите имена.

— Добре, да погледнем — обяви и тръгна към хладилната камера.

Спряха пред врата с надпис С11, първият номер от списъка. Малко повече от пет минути бяха достатъчни, за да проверят и четирите неидентифицирани тела. Джени Фарнбъро не беше сред тях.

— Това ли са всички трупове? Има ли друга хладилна камера? — попита Кълан.

— Да, има още една в подземието, но аз нямам достъп до нея.

— Как така? Защо?

— Това е зона с ограничен достъп.

— Защо в моргата има зона с ограничен достъп?

Крис с готовност даде обяснение за нещо, неизвестно на един лосанджелиски детектив:

— Някои трупове могат да бъдат опасни: радиация, отрови, силно заразни болести — такива неща. В тези случаи аутопсията се прави в зоната с ограничен достъп лично от главния патоанатом.

— Знаеш ли дали в момента там има труп?

— Доктор Уинстън прави аутопсия до късно снощи. След това не качиха тялото тук и съм почти сигурен, че все още е долу.

— Иначе би трябвало да го качат в кошера, нали?

— Какъв кошер? — намръщи се Крис.

— Тази стая… хладилникът — обясни леко раздразнено Кълан.

— Не, онази секционна има собствено хладилно помещение. Тялото може да остане там неограничено време — обясни Крис, засилвайки раздразнението на детектива.

— Сигурен ли си, че не можеш да ме вкараш там?

— Няма как. Само доктор Уинстън има ключ и винаги го носи със себе си.

— Няма ли друг начин да се влезе?

— Не. Вратата е с аларма и на стената има камера. Ако не си поканен, не можеш да влезеш.

— Колко трупа има там сега?

— Само един, доколкото знам.

— Имаш ли снимка на тялото или други документи на компютъра?

— Не. Доктор Уинстън пази всичко свързано с тези случаи в района с ограничен достъп. Дори не ги добавят към общия архив, докато той не даде разрешение. Но дори да имах снимка на тялото, едва ли щеше да ти е от полза.

— Защо?

— Ами според слуховете трупът е неузнаваем. Казват, че нямал лице.