Крис Картър - Хамелеонът се завръща

— Какво? Сериозно?

— Така чух.

— Обезглавен?

— Не знам. Просто чух, че трупът няма лице. Може да е отнесено от изстрел с ловна пушка. Случва се — добави Крис, като поклати глава.

Марк Кълан се замисли за момент. Вероятността единственият труп в района с ограничен достъп да е на Джени Фарнбъро беше нищожна. Нямаше смисъл да се задълбочава.

— Благодаря, Крис. Би ли ми направил една услуга? Гледай за трупове, отговарящи на описанието, което ти дадох. Ако излезе нещо, обади ми се. Важно е.

Кълан даде на Крис една от визитните си картички.

Крис я погледна за момент.

— Дадено. Всичко за родната полиция.

— Хайде, аз ще тръгвам. Трябва да слезеш с мен заради шифъра на ключалката.

Излязоха от хладилната камера и се върнаха мълчаливо при задния вход. Кълан съблече гащеризона, докато Крис въвеждаше шифъра. Детективът беше доволен, че отново излиза на открито.

Седна в колата си и запали цигара. В Лос Анджелис имаше още две морги — една в Санта Кларита и една в Уест Ланкастър, но той не беше сигурен, че си струва да си губи времето с тях. Допуши цигарата и реши, че е направил всичко, което беше по силите му, за да намери Джени Фанрбъро. Така или иначе, тя беше просто една проститутка. На другата сутрин щеше да се обади на Джером и да му каже. Сега имаше по-важни занимания.

Булевард „Сънсет“ е една от най-известните улици на Лос Анджелис, но най-прочут е участъкът между Холивуд и Бевърли Хилс, наречен „Сънсет Стрип“. На „Стрип“ се намират много луксозни рок клубове, ресторанти, бутици и нощни локали. Още от седемдесетте години това е „мястото, което човек задължително трябва да види в Ел Ей“. Всяка вечер „Стрип“ се озарява от ярки неонови лъчи и движението почти спира, когато многобройни коли излязат на претъпкания от хора булевард. За знаменитости и хора, мечтаещи за звездна слава, за туристи, зяпачи и наркопласьори „Сънсет Стрип“ определено е мястото, което човек трябва да посети, ако търси силни изживявания в Града на ангелите.

— Припомни ми пак с кого трябва да се видим този път — попита Карлос, когато Робърт паркира на Хилдейл Авеню, на една пресечка от „Стрип“.

— С една отрепка, която се подвизава под името Джей-Джей.

Робърт слезе и взе якето си от задната седалка.

Хуан Хименес, известен повече като Джей-Джей, беше дребен сводник, въртящ бизнеса си около булевард „Сънсет“. Имаше пет момичета и ги експлоатираше жестоко. Държеше ги зависими от някой силен наркотик. Джей-Джей беше жесток човек и от време на време някое от момичетата постъпваше в болница с драскотини, синини, дори някоя счупена кост. „Спънах се и паднах“, бе обичайното съмнително обяснение. Джей-Джей беше арестуван няколко пъти, но никое от момичетата нямаше смелостта да го съди. Най-силното му оръжие беше страхът. „Само да гъкнеш, ще те заколя“.

— Как може да ни помогне? — попита Карлос.

— Той познава тези улици и момичетата, които работят по тях, по-добре от всеки друг. Ако жертвата е била проститутка, може да ни каже. Е, ще се наложи да включим известно „убеждение“.

Двамата детективи тръгнаха по „Сънсет Стрип“ през тълпата от хора, блъскащи се пред баровете и клубовете.

Карлос се заоглежда като хлапе в магазин за играчки.

— Къде отиваме?

— Ето там.

Робърт посочи цветния надпис над вратата на „Сънсет“ 9015. Бар „Рейнбоу“ е любимо заведение на много рокаджии още от седемдесетте години и не се бе променил много оттогава. Стените бяха украсени със златни плочи, китари, снимки и автографи на различни състави и музиканти. От колоните кънтеше музика, а барът и масите бяха заети от дългокоси мъже и полуголи изрусени жени.

— Този Джей-Джей да не е рокаджия? — изненада се Карлос.

— Колкото и да не е за вярване.

— Мислех, че е кубинец или някъде от Южна Америка.

— От Пуерто Рико е.

— Тия типове не си ли падат по салса или меренге?

— Джей-Джей е изключение.

Карлос се огледа — макар че стояха встрани от тълпата, никой не им обръщаше внимание.

— Виждаш ли го някъде?

Робърт бързо огледа масите и бара.

— Още не, но това е любимото му заведение. Ще се появи. Да го почакаме.

Поръча си портокалов сок, а Карлос — диетична кока-кола.

— Между другото, ако си гладен, правят страшни пържоли — отбеляза Робърт, като вдигна чашата си.

— Често ли идваш тук? — малко презрително попита Карлос.

— Бил съм няколко пъти.

— Брей! „Хайдаут“ в Санта Моника, „Рейнбоу“ на „Сънсет Стрип“… ти си бил голям купонджия.