Крис Картър - Хамелеонът се завръща

Внимателно избра играчките, които му трябваха за сценария, и ги остави на леглото. Възбудата му започваше да личи през кърпата. На вратата се почука. Той погледна часовника си — 8:53. „Подранил е — помисли си Джордж. — Сигурно и той е нетърпелив, колкото мен“.

Със самодоволна усмивка на уста отиде при вратата и отвори.

— Кой сте вие?

Усмивката му се смени с тревожно изражение.

Вместо отговор получи удар в корема, силен и точно прицелен. Сви се от болка, въздухът му излезе, в изцъклените му очи се изписа ужас. Докато се опитваше да си поеме дъх, отстъпи крачка назад, но това не го спаси от втория удар. Този път ритник между краката. Джордж падна назад и кърпата се свлече на пода. Искаше да каже нещо, да се съпротивлява, но нямаше сила.

Нападателят спокойно затвори вратата на апартамента и се приближи до сгърченото тяло на адвоката. Джордж не разбираше какво става. Изхриптя, не можеше да диша, изведнъж видя спринцовката и сърцето му прескочи. С бързо движение нападателят заби иглата във врата му и изведнъж болката изчезна, съпротивата секна. Настъпи тъмнина.

Крис Мелроуз работеше в Окръжната лаборатория по съдебна медицина от три години. Още от дете харесваше смъртта, всичко мъртво. Първоначално бе възнамерявал да стане криминалист, но заради лоши оценки не успя да влезе в университета. Затова първата му работа беше като момче за всичко в моргата. Задълженията му включваха уреждане на погребения, облицовка на ковчези, подготвяне на телата, но това не беше достатъчно. Крис искаше живота, за който винаги си беше мечтал. Искаше напоените с кръв парцали, масите от неръждаема стомана, задушливата и опияняваща миризма на смърт. Искаше да работи с трупове в сурово състояние, преди да бъдат измити и подготвени за погребението. След като кандидатства за почти всички нисши служби в окръжната морга, той най-после получи работа като лабораторен разносвач. Новите му задължения включваха почистване на секционните зали, местене на труповете в и от хладилните камери, поддръжка на инструментите готови за използване. Патоанатомите в отдела по съдебна медицина не бяха виждали някой да върши толкова съвестно работата си. Крис се ползваше с благоволението на всички. Онова, което обичаше най-много, бе да гледа аутопсиите. Никой от патолозите нямаше нищо против. Нощната смяна на Крис беше от 19,30 до 7,30 часа. Той обичаше да прави първата си почивка малко преди полунощ, да запали цигара и да хапне набързо банан и сандвич с фъстъчено масло и мед.

Крис дръпна за последен път от цигарата, изстреля я с показалец и проследи бледото жълто огънче, което изписа дъга във въздуха. Стана от малката пейка, на която седеше, сгъна празното пликче от сандвича си и тръгна към сградата на моргата. Нечия студена ръка го сграбчи за рамото.

— Здрасти, Крис!

— Боже мили! — Крис подскочи и се обърна с лице към мъжа, застанал зад него. Сърцето му щеше да изскочи. — Луд ли си? Изкара ми акъла от страх!

Марк Кълан се усмихна пресилено.

— Ако бях въоръжен, щеше да си мъртъв. Как може да се промъкваш така зад гърба на хората? — попита Крис, като постави ръка на гърдите си.

— Аз съм детектив, обичам да се промъквам зад гърба на хората — отвърна Кълан и отново се усмихна. — Освен това защо ти е да носиш оръжие? Всички, с които общуваш, са вече мъртви.

— Всеки се въоръжава в наши дни. Не забравяй, че сме в Ел Ей. Както и да е, отдавна не съм те виждал. Какво искаш?

Крис беше около трийсетте, леко закръглен, с права тъмнокестенява коса, която подстригваше късо. Имаше странни котешки кафяви очи, червендалесто лице и голям нос.

— О, Крис, отбих се да поздравя един стар приятел.

Крис не отговори. Само вдигна вежди и зачака Кълан да каже за какво е дошъл.

— Трябва да проверя какво ново сте получили през последните няколко дни — каза детективът.

Трупове ли имаш предвид?

— Какво друго мога да имам предвид, умнико?

— Защо не подадеш заявление, нали си ченге все пак?

— Правя го за един приятел, не е официално.

— Приятел? — измърмори подозрително Крис.

— Ти на полицай ли ще ми се правиш? Какви са тези въпроси, по дяволите? Просто ми покажи телата, ако обичаш.

— Ами ако ти кажа, че не мога, защото не е разрешено?

Кълан постави дясната си ръка на врата му и го придърпа към себе си.

— Тогава ще се ядосам, а сигурно не искаш да се стигне дотам, нали?

Мълчание.

Кълан стегна хватката си.

— Добре… добре. — Крис вдигна ръце. Гласът му прозвуча жално. — И без това се прибирам вътре.