Крис Картър - Хамелеонът се завръща

Карлос кимна:

— Първо да изпратим снимката й на колкото може повече агенции за набиране на фотомодели и актьори, да установим самоличността й.

— Мисля, че агенциите за модели и актьори трябва да останат на втори план — прекъсна го Робърт.

— Какво? Защо?

— Спомняш ли си какво каза Уинстън за жертвата?

— Кое от всичко?

— Че редовно е тренирала.

Карл ос вдигна вежди:

— Добро хрумване.

— Проблемът е, че в града има хиляди зали за фитнес.

— Наистина ли? — изненада се Карлос.

— Да. Това е Ел Ей, градът, в който дори ако кандидатстваш за келнер, трябва да изглеждаш като манекен. Фитнесът е голям бизнес тук.

— И това в страна, в която процентът на затлъстелите бие всички класации?

— Както казах, това е Ел Ей, градът на красивите и атлетичните — усмихна се Робърт и показа бицепса си.

— Аха, мечтай си!

— Да проверим някои от по-големите зали. — Робърт замълча за момент. — Докторът каза, че е използвала скъпа козметика, нали така? Значи очевидно е харчила доста пари за външния си вид, искала е най-доброто.

— И се обзалагам, че с такова тяло е обичала да я забелязват — добави Карлос.

— Съгласен съм.

— Добре, след като си специалист, коя зала за фитнес би избрал, ако искаш повече хора да се възхищават на тялото ти? — шеговито попита Карлос.

— Ами „Голдс Джим“ ми изглежда най-добрият избор. Имат две зали в Холивуд, където ходят доста знаменитости. Да не забравяме прочутата зала на Арнолд Шварценегер във Венис Бийч.

— Трябва да ги проверим.

— Взимай компютърната рисунка и да отидем да поговорим с големите момчета.

Когато Робърт стигна до вратата, мобилният му телефон иззвъня.

— Ало, детектив Хънтър.

— Здравей, Робърт. Липсвах ли ти? — каза металически глас.

Карлос почти беше стигнал до стълбите, когато осъзна, че Робърт не е с него. Той спря и погледна назад. Партньорът му стоеше пред вратата на новия им кабинет с телефон в ръка. По изражението му личеше, че нещо не е наред.

— Робърт, какво има?

Хънтър не отговори. Инстинктивно поклати глава — съвсем леко движение, но достатъчно, та Карлос да се досети какво става.

— По дяволите! — изруга младият детектив и се приближи до колегата си. Леко наклони глава, за да чува телефона.

— Видя ли последния ми шедьовър?

Мозъкът на Робърт сякаш изключи, сърцето му биеше лудешки.

— Няма ли да ми отговориш, Робърт?

Близо две години бяха минали, откакто бе чул за последен път металическия глас.

— Защо да ми липсваш? — спокойно отговори той.

Гласът се изсмя:

— Ами може би заради напрежението, приключението. Аз давам смисъла на професията ти.

— Честно казано, надявах се, че си се махнал.

Отново смях:

— О, стига, Робърт! Едва ли повярвал, че човекът, когото хванахте, съм бил аз.

Робърт се върна в кабинета, Карлос го последва.

— Значи той е бил поредната ти жертва, така ли?

— Не го убих аз.

— Ти го натопи, което е почти същото.

— Всъщност направих ти услуга. Той беше поредната безполезна отрепка… педофил.

Въпреки омразата си Робърт знаеше, че колкото по-дълго задържи убиеца на телефона, толкова по-голям е шансът той да допусне грешка, да изпусне някаква информация.

— Решил си да се върнеш на сцената, а?

Този път смехът прозвуча по-ентусиазирано:

— Може да се каже.

— Защо сега?

— Имай търпение. Всяко нещо с времето си, Робърт. Много искам да си поприказваме по-дълго, но знаеш, че не мога. Исках само да ти кажа, че играта отново започна, но не се безпокой, скоро пак ще се чуем.

Преди Робърт да успее да каже нещо, връзката прекъсна.

— Мамка му!

— Какво каза? — попита Карлос още преди колегата му да прибере телефона в джоба си.

— Не много.

— Значи вече няма съмнение, че е той, Ангела на смъртта.

Робърт кимна кратко.

— Да кажем на капитана.

Робърт долови възбуда в гласа на Карлос.

— Ще му се обадя от колата. Трябва да проверим залите за фитнес. Ти караш.

Разговорът на Робърт с капитан Болтър беше кратък. Детективът съобщи, че отиват да проверят няколко спортни зали и че е говорил с убиеца. Капитанът бе предложил да сложат подслушвателно устройство в телефона на Робърт, но опитът се оказа неуспешен. Убиецът използваше устройство за разсейване на сигнала, което пренасочваше обаждането през двайсет различни места из целия свят.

Нито на рецепцията в залата за фитнес, нито инструкторите бяха виждали жена, която да прилича на компютърния портрет. Ако искаха да проверят членските карти в залите, трябваше да извадят съдебна заповед и да мобилизират много хора — неоправдани мерки за търсене на сляпо.