Крис Картър - Хамелеонът се завръща

Залата на „Голдс Джим“ във Венис Бийч е може би най-известната зала за фитнес в света. Славата й започна с филма „Железни мускули“ през 1977 г. с участието на Арнолд Шварценегер. От професионални културисти до филмови звезди, „Голдс Джим“ във Венис Бийч е най-подходящото място за всички, които искат да покажат тялото си, но късметът отново не беше на страната на детективите. И тук никой не познаваше жената от портрета.

— Няма начин да проверим всички фитнес зали в Ел Ей — измърмори Карлос, когато стигнаха до колата.

— Знам, че нямаше голям шанс, но трябваше да пробваме — каза Робърт, като разтърка очите си. Изминалата безсънна нощ започваше да оказва ефекта си.

— И какво сега? Агенциите за фотомодели и актьори?

— Още не. — Робърт се замисли за момент. — Доктор Уинстън беше сигурен, че жертвата е имала пари и е харчила доста, за да се поддържа.

— Да, и какво?

— Ако е била прохождаща актриса или манекенка…

— … нямаше да има толкова пари за харчене — довърши мисълта на колегата си Карлос.

— Момче, ти имаш заложби. Мислил ли си да станеш детектив? — пошегува се Робърт.

Карлос му показа среден пръст.

— Има още едно място, където можем да потърсим.

— Къде? — заинтересува се Карлос.

— Ако е била неуспяла актриса или фотомодел, пак е имало начин да изкарва много пари. Ти сам го спомена по-рано.

Карлос се намръщи. След няколко секунди щракна с пръсти към Робърт.

— Проститутка — обяви триумфално.

Робърт се усмихна одобрително:

— Да. И познавам най-подходящия човек, с когото да говорим.

— Да тръгваме — нетърпеливо извика Карлос.

— Още не. Той работи нощем. Зает ли си довечера? — попита Робърт, като намигна.

— На среща ли ме каниш?

Сега Робърт показа на партньора си среден пръст.

Джордж Слейтър излезе от кабинета си в реномираната адвокатска кантора „Тейл и Джош“ както обикновено — в шест и половина вечерта. Жена му, Катрин, знаеше, че съпругът й няма да се прибере за вечеря, защото днес беше вторник — вечер за покер.

Джордж бе човек с обикновена външност, от онези, които никога не привличат вниманието, когато ги видиш на улицата, но не можеше да се отрече, че беше хубав мъж. Около метър и осемдесет висок, с тъмнокафяви очи и тъмнокестенява коса, облечен с избрани с вкус дрехи, които винаги успяваха да скрият хилавото му телосложение.

След като си тръгна от работа, той се качи в луксозния си джип „Мерцедес“ М-класа, пусна новините по радиото и потегли към малкия апартамент под наем в Бел Гардънс. Беше намерил апартамента по интернет и се спазари директно със собственика, за да избегне посредническите агенции. В замяна на неговото мълчание Джордж се съгласи да му плати в брой — наемът за цяла година в аванс.

Двете копия на договора за наем и разписката за получената сума бяха единствените документи за сделката. Нищо, което да може да се проследи. Дори името му в договора беше фалшиво — Уейн Роджърс. Джордж не поемаше абсолютно никакъв риск. Нямаше начин да го свържат с апартамента.

Жилището се намираше на много тиха улица в покрайнините на Бел Гардънс и това идеално уреждаше Джордж. Означаваше, че по-малко хора ще го виждат да влиза и излиза, подземният гараж на сградата му осигуряваше скривалище от любопитни погледи.

Едностайният апартамент не беше голям, но бе подходящ за ролята си. Нямаше луксозно обзавеждане. От вратата се влизаше направо в малък хол с бели стени. Почти в средата на помещението с лице към една празна стена бе поставен триместен черен кожен диван. Нямаше телевизор, нямаше картини, нямаше килим. Всъщност, освен дивана единствената друга мебел в хола бе поставката за списания. Кухнята беше малка и много чиста. Печката бе чисто нова, неизползвана. В хладилника имаше само дванайсет бири, няколко шоколада и кутия портокалов сок. Апартаментът не беше за живеене.

Спалнята бе свързана с банята и се намираше в дъното на къс коридор. Вътре точно срещу вратата беше разположено екстравагантно двойно легло с помпозна табла от ковано желязо. Отляво стоеше гардероб с огледала на вратите. Лампите имаха копче за регулиране на светлината, което Джордж обичаше да нарича „ключ за лунна светлина“. Това беше най-важната стая в апартамента.

Джордж затвори вратата след себе си, остави куфарчето си до дивана и влезе в кухнята. Взе една бира от хладилника, отвори я и се върна в хола. Бирата беше леденостудена и му донесе облекчение след горещия ден. Той изпи половината бутилка, после се настани на дивана и извади втория си мобилен телефон от куфарчето. Много малко хора знаеха този номер и жена му не беше сред тях. Джордж отпи още една глътка студена бира, преди да прочете последното текстово съобщение: