Крис Картър - Хамелеонът се завръща

Стана детектив малко след откриването на първата жертва и следеше случая много внимателно. Когато арестуваха Майк Фарлоу и медиите обявиха, че той е извършителят, Карлос се почуди как е възможно някой, който не изглежда особено интелигентен, да остане незаловен толкова дълго време. Помисли си, че може би детективите, натоварени с разследването, са големи некадърници.

Сега гледаше снимките на корковата дъска със смесица от възбуда и страх. Ето че той самият беше водещ детектив по разследване на серийни убийства. Нещо повече, беше водещ детектив по случая „Ангел на смъртта“. Каква ирония, помисли си.

Робърт включи компютъра и погледна екрана.

— Ще се справиш ли, новобранец? — попита, чувствайки колебанието на Карлос.

— Какво? А, да, няма проблем. — Младежът се обърна към по-възрастния детектив. — Това престъпление е по-различно от другите.

— Да, може да се каже.

— Какво може да накара човек да извърши такива злодеяния?

— Ами ако прочетеш учебникарските обяснения защо човек извършва убийство, ще намериш следните мотиви: ревност, отмъщение, лична изгода, омраза, страх, състрадание, отчаяние, прикриване на друго престъпление, избягване на опозоряване или придобиване на власт. — Робърт замълча за момент. — Основните мотиви за серийните престъпления са манипулация, доминиране, контрол, сексуално удовлетворение или чиста мания за убиване.

— В учебниците не пише нищо за случаи като този.

— Така е. Той убива, защото му доставя удоволствие.

— Той ли? — заинтересува се Карлос.

— Ако съдим по характера на престъпленията, логичното заключение е, че убиецът е мъж.

— Защо?

— Жените серийни убийци действат по-тихо — обясни Робърт. — С отрова или други методи, които, не изискват употреба на много сила. Например — удушаване. Мъжете серийни убийци са по-склонни да измъчват и обезобразяват жертвите си, когато ги убиват. В случаите на жени, участвали в садистични убийства, те винаги имат партньор мъж.

— Нашият убиец работи сам — заключи Карлос.

— Нямаме нищо, което да говори за противното.

Двамата детективи замълчаха за известно време.

Карлос отново се обърна и погледна снимките.

— Какво знаем за старите жертви? — попита той, нетърпелив да започват. — Какво ги свързва?

— Досега не сме открили връзка.

— Какво? Не мога да повярвам — поклати глава младежът. — Не ми казвай, че с предишния си партньор сте водили разследването две години и не сте открили връзка между жертвите.

— Точно това искам да кажа. — Робърт се приближи до партньора си при дъската. — Разгледай ги и ми кажи каква е възрастовата група на жертвите.

Карлос огледа снимките една по една.

— Не мога да преценя… между двайсет и шейсет години, предполагам.

— Доста широка граница, не мислиш ли?

— Може би.

— Какви общи характеристики виждаш у жертвите? Млади или стари, мъже или жени, чернокожи или бели, руси или кестеняви?

Карлос отново огледа снимките.

— Има всякакви.

— Пак доста разнородна група.

Карлос сви рамене.

— Има и друго, за което не може да се съди от снимките — социалният произход. Тези хора са от най-различни слоеве на обществото: бедни, богати, от средната класа, религиозни и нерелигиозни, работещи и безработни…

— Да. Какво искаш да ми кажеш, Робърт?

— Искам да кажа, че убиецът не избира определен тип жертви. След всяко убийство ние прекарвахме дни, седмици, дори месеци да търсим връзка с останалите. Работно място, членство в клубове, любими заведения, образование, място на раждане, приятелски кръг, хобита, роднински връзки, каквото се сетиш. И винаги излизахме с една голяма кръгла нула. Намирахме връзка между някои жертви, но не и с другите, нямаше нищо общо. Ако успеехме да свържем две жертви, връзката се прекъсваше при третата, а четвъртата ни връщаше отново там, откъдето бяхме започнали. Изглежда, че тези хора са били избрани абсолютно произволно. Убиецът може да ги е намерил при случайно прелистване на телефонния указател. Всъщност, ако не беше оставил символа си на вратовете им, щяхме да си помислим, че става дума за седем различни убийства, извършени от седем различни престъпници — осем, ако броим и последния случай. Няма нищо общо, освен болката и изтезанията, на които ги подлага. Това е непознат досега вид сериен убиец. Той е уникален.

— За какви връзки говориш, когато казваш, че сте успели да свържете две жертви, но не и останалите?

— Две от жертвите са живели в северен Лос Анджелис само на няколко пресечки една от друга, но другите бяха разпръснати из целия град. Други две, четвъртата и шестата… — Робърт посочи снимките на дъската — … са учили в една и съща гимназия, но не по едно и също време. Връзките изглеждат случайни. Няма нищо конкретно.