Крис Картър - Хамелеонът се завръща

— Имаш ли снимка на момичето? — попита Тейлъп.

— За съжаление, не. Затова трябва да прегледам архивите с теб. Не е разумно да държим снимки на информаторите си — излъга Кълан.

Ако Краля искаше да запази издирването в тайна, по-добре беше да не показва снимката на Питър.

— Добре, кого търсим?

— Бяла жена, около двайсет и три-четири годишна, красавица. Ако я видиш, не може да не ти направи впечатление — отвърна Кълан, като се усмихна дяволито.

— Кога за последно си имал контакт с нея?

— В петък.

— Знаеш ли дали има близки в района? Някой, който може да подаде сигнал за изчезването й?

— Не, не мисля. Живее сама. Семейството й не е от града.

— Приятел, съпруг?

— Не.

— Значи едва ли някой е подал сигнал, че е изчезнала. Ти си първият, така ли?

— Да.

Питър поклати глава:

— Ако е изчезнала в петък, все още е прекалено рано.

— Какво искаш да кажеш? Кое е прекалено рано?

Питър се обърна със стола си и обясни:

— Всички данни за изчезнали лица в архива ни са от хора, които са подали сигнал — близки, приятели, колеги. Някой донася снимка и попълва формуляр за издирване, знаеш каква е процедурата. Това заявление постъпва в архива на Отдела за изчезнали и неидентифицирани лица. Ако никой не е подал сигнал, значи няма да я има в архива.

— Добре, ами сигналите от болниците? Неидентифицираните пациенти?

— Те са много редки.

— Все пак има такива, нали?

— Да, но трябва да е в кома или да си е изгубила паметта. В такъв случай лекарите обикновено чакат между седем и петнайсет дни, преди да започнат да третират пациента като неидентифициран и да подадат сигнал в полицията. Тогава сравняваме снимката, която сме получили от болницата, с тези в нашия архив и ако няма съвпадение, записваме пациента като лице с неустановена самоличност. Ако е изчезнала в петък и никой не е подал сигнал, все още е прекалено рано. Ако лежи в безсъзнание в някоя болница или си е загубила паметта, ще трябва да изчакаш, докато дойде в съзнание, да провериш болниците една по една или да дойдеш пак след две седмици при мен.

— Мамка му!

— Съжалявам, Марк, няма какво да направя.

— Няма проблем. Благодаря все пак.

Когато се качи в колата си, Кълан се замисли какво още може да направи. Нямаше никакво намерение да обикаля болниците само за да търси една от курвите на Краля. Сводката за арестуваните лица през уикенда току–що се беше получила на факса в колата му. Шест момичета отговаряха на описанието. Три вече бяха освободени. Кълан имаше предчувствието, че никоя от останалите няма да е жената, която търсеше, но въпреки това трябваше да провери.

Снимките се получиха след няколко минути. Както очакваше, никоя от жените не беше Джени. Оставаше му да направи още едно нещо — да провери за трупове.

Можеше да попита колегите, но между отделите „Убийства“ и „Наркотици“ открай време съществуваше напрежение. Много често разследване, започнато в единия, навлизаше в територията на другия. В Ел Ей наркотиците и убийствата вървяха ръка за ръка.

„Да го духат от отдел «Убийства» — помисли си Кълан. Ако Джени беше убита, имаше само едно място, където можеше да бъде — в моргата“.

Специалистите от отдела по съдебна медицина използват специална програма за създаване на завършени образи въз основа на частични. Софтуерът е сходен с използвания от киностудиата за създаване на съвременните компютърно анимирани филми. Принципът е прост — при анимацията най-напред се създава скелет от линии на съответния герой, след което върху него се наслагва „кожният“ слой. Специалистите в отдела по съдебна медицина следваха същите етапи, но в техния случай нямаше нужда от скициране на скелет. За основа използваха одраното лице на жертвата.

Този метод се използва най-често за създаване на образи въз основа на костната система — при частично или напълно разложени трупове. При жертвата от миналата нощ задачата беше улеснена, защото мускулната тъкан на лицето бе почти непокътната. Не се налагаше компютърът да изчислява размера на бузите или формата на носа и брадичката. Достатъчно беше да добави кожния слой върху вече съществуващите тъкани, да изчисли пигментацията и структурата на кожата според възрастта и двамата детективи получиха готова възстановка.

Робърт бе прав — жената беше красива. Макар че компютърният й образ приличаше на герой от видеоигра, чертите й бяха изящни — лице на фотомодел.

На връщане от моргата се обади на капитан Болтър.