Крис Картър - Хамелеонът се завръща

— Защо? Защото е използвала скъпи овлажнители? — попита Карлос.

— Имаш ли представа колко струват?

Карлос вдигна вежди. Явно нямаше.

— Адски много, повярвай ми. Погледнете също ноктите на ръцете и на краката й.

Карл ос и Робърт погледнаха. Ноктите й изглеждаха добре поддържани.

— Трябваше да махна лака от тях, такава е процедурата — продължи патологът. — Изследванията отново показаха много качествен продукт. Съдейки по оформянето им и кожата около ноктите, маникюрът й също е много грижливо направен, а това не е никак евтино.

— Чакай да позная. Триша хвърля луди пари за маникюр и педикюр — пошегува се Робърт.

— И още как. Анализът на косата отново показа висококачествени продукти и съдейки по състоянието й, вероятно е ходила на фризьор поне веднъж месечно.

— Боядисана ли е? — поинтересува се Карлос.

— Не, естествено руса е. С каквото и да се е занимавала, външният й вид е бил много важен.

— Богат съпруг може би? — предположи Карлос.

— Няма венчална халка, нито следи, че някога е носила такава — бързо отхвърли този вариант патологът.

— Значи е изкарвала добри пари сама.

— Така изглежда.

— Изнасилена ли е? — попита Робърт.

— Не, няма следи от полов акт през последните четирийсет и осем часа. Няма и остатъци от лубрикант във вагината, което би означавало секс с предпазни средства. Убиецът не се е интересувал от сексуално удоволствие.

— Някакви особени белези?

— Нищо… няма татуировки, няма бенки, няма белези.

— Отпечатъци?

— Снощи ги дадох на началника ви, тъй че можете да ги видите, когато отидете в отдела, но и аз имам достъп до националната картотека за отпечатъци. Нейните ги няма там, а знаете каква е вероятността да установим самоличността й по зъбната картина. — Доктор Уинстън отиде при бюрото си и разрови няколко листчета. — Както очаквах, била е упоена. Намерих в стомаха й следи от гамахидроксибутират, известен повече като ГХБ.

— Да, чувал съм за това вещество — каза Карлос. — Новият наркотик на изнасилвачите.

— Е, не бих казал, че е нов. В малки дози се използва като наркотик, но при предозиране има ефекти, сходни с тези на рохипнола — обясни Робърт.

— Тоест на приспивателно?

— Да — намеси се доктор Уинстън. — Когато се събудиш, не си спомняш нищо.

— Можем ли да открием източника? — попита Карлос.

Робърт поклати глава:

— Съмнявам се. ГХБ се получава от органичен разтворител и препарат за почистване на канали, всеки може да си го направи вкъщи. Рецептата може да се намери в интернет.

— Всяко дете може да смеси ацетон с препарат за канали и да получи наркотик? — изненада се Карлос.

— Съвременните деца са много по-напред в сравнение с нас на тяхната възраст, детективе — отговори Уинстън и го потупа по рамото.

— Каква е причината за смъртта? — попита Робърт.

— Спиране на сърдечната, чернодробната й бъбречната дейност. Организмът й не е издържал повече. Комбинация от ужасната болка с обезводняване и глад. Ако не е била в такава добра физическа форма, вероятно е щяла да издържи само пет-шест часа.

— Колко е продължило?

— Между десет и шестнайсет часа. Умряла е между 20,00 в неделя и 1,00 часа в понеделник.

— Измъчвали са я шестнайсет часа? Боже Господи! — възкликна Карлос.

Настъпи кратко мълчание. След малко доктор Уинстън продължи:

— Анализирахме и въжето, с което беше завързана за стълбовете.

— И какво?

— Нищо особено. Обикновено найлоново въже. Може да се купи във всяка железария.

— Ами огледалото? Изглеждаше ново. Открихте ли нещо за него?

— Не много. Открихме много стари следи от лепило за монтиране на огледала.

— Какво означава това? — попита Карлос.

— Че убиецът не го е купил. Взел го е отнякъде. Съмнявам се, че някой ще тръгне да подава сигнал в полицията за откраднато огледало, затова едва ли ще открием източника му — обясни Робърт.

— Ами оцетът в буркана?

— Най-обикновен оцет, който се продава в супермаркетите.

— С други думи, нямаме абсолютно нищо — заключи Робърт мрачно.

— О, имаме. Но няма да ти хареса… Елате да ви покажа.

Доктор Уинстън отиде в другия край на помещението, където върху малко бюро имаше разпръснати няколко снимки. Робърт и Карлос го последваха.

— Това е белегът от врата на жертвата. — Патологът посочи най-лявата снимка. — Другите са от разследването на Ангела на смъртта. Белезите много си приличат. Мога да твърдя с голяма сигурност, че са направени от един и същи човек, може би дори с един и същи остър предмет.