Крис Картър - Хамелеонът се завръща

— Току-що говорих с доктор Уинстън.

Робърт бързо погледна часовника си.

— Толкова рано? И него ли вдигна от леглото?

— Не, будувал е почти цяла нощ. Както и да е… каза, че криминалистите също не са открили нищо в къщата.

Робърт потърка брадичката си.

— Очаквах го — измърмори разочаровано.

— Каза също, че иска да ни покаже нещо важно.

— Винаги се намира нещо такова. В момента в моргата ли е?

— Да.

— Добре, ще се видим там. След половин час.

— Дадено, до скоро.

Окръжната патоанатомична лаборатория се намира на Мишън Роуд в северната част на града. Това е една от най-натоварените морги в Съединените щати и получава до сто тела на ден.

Робърт спря пред главната постройка и срещна Карлос на входа. За десет години като детектив беше видял доста трупове, но все още се изнервяше, когато влезеше в моргата. Вътре миришеше на болница, но малко по-различно. Имаше нещо, което пареше ноздрите ти и дразнеше гърлото.

Аутопсията на вчерашната жертва бе извършена в малко помещение в подземието. Доктор Уинстън бе работил и в разследването на Ангела на смъртта, затова, ако имаше някой, който да разпознае стила на истинския убиец, това беше той.

— Защо слизаме в мазето? Секционните зали не са ли на първия етаж? — попита Карлос, когато стигнаха дъното на стълбището, водещо към празния и зловещ коридор на подземието.

— Това е същата секционна, която използвахме при разследването на Ангела на смъртта. Капитанът не иска да се вдига много шум. Проклетите журналисти имат платени информатори навсякъде и това място не прави изключение. Началникът помоли добрия доктор да държи нещата в тайна, поне в началото. Това означава, че никой не трябва да има достъп до трупа на жертвата, освен Уинстън и нас.

Когато стигнаха до стаята в края на тесния, добре осветен коридор, Робърт натисна едно копче на стената и се опули глупашки пред камерата над вратата. След малко от микрофона се чу гласът на доктор Уинстън:

— Сега ще ти отворя, Хънтър…

Чу се силно бръмчене, последва изщракване. Робърт бутна тежката метална врата и с Карлос влязоха.

В единия край имаше лъскава маса от неръждаема стомана с умивалник от лявата страна. Голям операционен прожектор над нея осветяваше цялата стая. До умивалника бе оставена табличка, която се използва за поставяне на вътрешните органи, когато патологът ги вади от тялото. Улеят за оттичане на течността бе оцветен в ръждивокафяво. Тук миризмата беше по-силна. Върху една странична масичка имаше грижливо подредени ръкавици и скалпели с различни размери и големина. Трупът на обезобразената жена беше проснат върху голямата маса.

— Влезте — покани ги лекарят.

Карлос погледна трупа и го побиха тръпки.

— Добре, какво имаш за нас? — попита Робърт тихо, сякаш се боеше да не я събуди.

— За съжаление не е много. — Доктор Уинстън си сложи чисти ръкавици. — Моите хора не намериха дори един отпечатък в къщата и имайки предвид с кого най-вероятно си имаме работа, това не ме изненадва.

— Да, Карлос ми каза. — Робърт въздъхна разочаровано. — Няма ли влакна или нещо друго, от което можем да започнем?

— Съжалявам, Хънтър, в къщата нямаше абсолютно нищо.

— Как е възможно? — възкликна Карлос. — Убиецът е измъчвал жената с часове в онази стая. Как може да не е оставил следа?

— Ти вече го каза, новобранец — обясни Робърт. — Мястото е уединено. Имал е неограничено време да я изтезава. След като е умряла, е разполагал с неограничено време да почисти цялата къща и да се увери, че не е оставил нищо. Времето е било на негова страна.

Доктор Уинстън кимна.

— Ами за нея? — Робърт направи знак с глава към трупа. — Какво можеш да ни кажеш за нея, докторе?

— Между двайсет и три и двайсет и пет годишна, много здрава. Поддържала се е. Телесната й мазнина е около 14,5 процента, ниска дори за спортист. Мускулният й тонус е висок, което означава, че вероятно редовно е тренирала. Няма следи от операции, дори сливиците и апендиксът й са непокътнати. Гърдите й са естествени. Кожата й е много гладка дори след мъртвешкото вкочаняване и открихме големи количества хумектанти, емолиенти и лубриканти.

— Какво? — намръщи се Карлос.

— Овлажнители за кожа — обясни Робърт.

— Е, какво, мазала се е с разни кремове. Повечето жени го правят.

— На мен ли го казваш? — изсмя се доктор Уинстън. — Жена ми харчи луди пари за мазила без никакъв ефект. Всичко е една голяма заблуда, мен ако питате. Особеното при нашата жертва е, че тестовете показаха много висококачествени препарати, с други думи, използвала е много скъпи кремове… точно както Триша. Затова предполагам, че е била доста богата.