Крис Картър - Хамелеонът се завръща

— Добре, толкова от мен. Нека да те запозная с новия ти партньор. — Отвори вратата на кабинета. — Хънтър… ела тук.

Силният му глас прокънтя в оживеното помещение. Робърт току-що бе дошъл на работа. Седеше на бюрото си и разбъркваше силното, гъсто кафе в чашата си. След безсънната нощ гласът на капитана прозвуча в ушите му като хевиметъл група. Той бавно отпи глътка от горчивата течност и се наслади на паренето върху устните и езика си. През последните няколко месеца безсънието му се беше влошило от постоянни кошмари. Ако извадеше късмет, успяваше да поспи един-два часа през нощта. През деня се чувстваше като замаян — тежко главоболие, силно горещо кафе, опарена уста, купчина второкласни разследвания на бюрото му.

Не почука, просто отвори вратата и влезе. Карлос стоеше до бюрото.

— Хей, капитане, сбъркали сте човека. Няма за какво да ме разследват — каза Хънтър, като прехапа опарената си устна.

Карлос отново погледна костюма си.

— Седни, Хънтър. Момчето не е от вътрешния отдел. — Капитанът замълча, за да поддържа напрежението още няколко секунди. — Запознай се с новия си партньор.

Отначало Робърт като че ли не разбра. Карлос пристъпи към него и му подаде ръка.

— Карлос Гарсия. Приятно ми е да се запознаем, детектив Хънтър.

Робърт остави ръката му да виси във въздуха. Стоеше неподвижен, само очите му помръднаха. Младежът почувства, че по-възрастният детектив го изучава. Двайсет секунди бяха достатъчни на Хънтър, за да прецени новия си партньор.

— Не, благодаря, капитане. Добре съм си сам.

— Как ли пък не, Хънтър! — спокойно възрази началникът му. — Какво правиш от смъртта на Скот досега? Административна работа и разследвания на дребни кражби. Хайде, стига толкова. Знаеш, че не мога да те оставя така. За кого се мислиш, за Мръсния Хари? Слушай, Хънтър, няма да ти изнасям реч колко велик детектив си и как похабяваш таланта си. Ти си най-способното ченге, което съм командвал. Откриваш неща, за които никой друг не може да се сети. Шесто чувство, детективска интуиция, както щеш го наречи — ти го имаш. Искам отново да разследваш убийства и да се съвземеш. Знаеш, че не мога да пусна мой детектив сам на улицата, това противоречи на правилата. А такъв, какъвто си сега, не ми вършиш никаква работа.

— Какъв, капитане? — контрира Робърт с леко засегнат тон.

— Погледни се в огледалото и ще видиш.

— Значи искаш да ми прикачиш този новобранец? — Робърт се обърна към Карлос. — Без да искам да те обидя.

— Не се обиждам.

— Всички сме били новобранци, Хънтър — каза капитанът, като прокара пръсти през гъстите си мустаци. — Звучиш точно като Скот, когато му казах, че има нов партньор. Първоначално не можеше да те понася, спомняш ли си? Ти беше млад и неопитен… а виж какво стана.

Карлос прехапа устни, за да не се засмее.

Робърт го погледна:

— Смешно ли ти се струва?

Карлос леко поклати глава, сякаш казваше „може би“.

— Кажи ми какъв опит имаш досега.

— Две години съм бил детектив в градското управление — нахакано отговори младежът.

— О, местно момче.

Карлос кимна.

— Защо си толкова нервен?

— Защо реши, че съм нервен? — отвърна Карлос, като поклати глава.

Робърт се усмихна снизходително:

— Вратовръзката ти е прекалено стегната, но вместо да я разхлабиш, ти леко въртиш врата си, като си мислиш, че никой няма да забележи. Когато ми подаде ръка преди малко, забелязах, че дланта ти е потна. В стаята не е чак толкова горещо, затова явно си се изпотил от притеснение. И откакто съм влязъл, все пристъпваш от единия си крак на другия. Значи или имаш проблеми с ишиаса, или се чувстваш малко неудобно. Понеже, ако имаше проблеми с ишиаса, нямаше да те направят детектив…

Карлос се намръщи и погледна капитан Болтър, който се усмихна многозначително.

— Един съвет от мен — продължи Робърт. — Ако ти е притеснено, недей да висиш прав, а седни. Това е по-удобна поза и по-лесно ще скриеш смущението си.

— Голям специалист е, а? — изкиска се капитанът. — Както и да е, Хънтър, знаеш, че по този въпрос нямаш думата. Аз все още съм цар в тази проклета джунгла, а в моята джунгла или приемаш новия си партньор, или се махаш.

Карлос най-после разбра какво означаваше надписът на вратата. Изчака няколко секунди и отново протегна ръката си.

— Както вече казах, аз съм Карлос Гарсия. За мен е удоволствие.

— Удоволствието е само твое и избърши тази проклета ръка — изръмжа Робърт и за втори път остави ръката на младежа да виси. — И разкарай този евтин костюм, новобранец. Тук да не сме моден отдел?