Крис Картър - Хамелеонът се завръща

— Точно така.

— Добре, но защо сега? Защо е решил да се завърне сега?

— Това се опитвам да разбера.

Карлос се втренчи в партньора си. Трябваше му време, за да осмисли наученото. Това обясняваше реакцията на Робърт при вида на символа на врата на жената. Възможно ли беше Ангела на смъртта да не е бил заловен? Наистина ли все още беше на свобода? Нима бяха осъдили на смърт невинен човек? След залавянето на Майк Фарлоу убийствата бяха спрели, което изглеждаше като потвърждение, че истинският убиец е бил той.

Двамата полицаи седяха мълчаливо в спрялата кола. Робърт усещаше как партньорът му се опитва да осмисли наученото, как недоумява защо някой ще направи самопризнания за престъпление, което не е извършил.

— Ако това е истината, предполагам, че скоро ще научим — каза Робърт.

— Така ли? Защо мислиш така? Как ще научим?

— Ами първо, ако убиецът е същият, криминалистите няма да намерят нищо. Местопрестъплението ще бъде абсолютно чисто… Зелено.

— Какво?

— Светофарът. Светна зелено.

Карл ос включи на скорост и даде газ. До Санта Моника никой от двамата не проговори. Бар „Хайдаут“ се намираше точно до плажа, на Уест Чанъл Роуд. Морето беше буквално на другия тротоар и затова барът бе сред най-посещаваните вечерни заведения в Западния район. Карлос беше идвал само веднъж. Барът, украсен с морски сувенири, бе отделен от основното помещение със завеси. В салона имаше снимка от Санта Моника през двайсетте. Горният етаж гледаше към тераса, пълна с удобни столове и масички. Тук се събираха главно млади хора и Карлос се изненада, че Хънтър ходи по такива заведения.

Колата на Робърт беше на няколко метра от входа на бара. Карлос спря точно зад нея.

— Искам да направя още един оглед на къщата, след като момчетата от лабораторията си свършат работата — каза Робърт, като вадеше ключовете от джоба си. — Какво мислиш?

Карлос избягваше погледа му.

— Хей! Новобранец, добре, ли си?

— Всичко е наред — измърмори Карлос. — Да, идеята ти е добра.

Робърт слезе от лъскавата хонда и отвори вратата на стария, очукан буик. Когато запалваше двигателя, в ума му се въртеше само една мисъл:

„Не трябваше това да е първият му случай“.

Краля не се примиряваше лесно, когато някое от момичетата му внезапно изчезнеше. Джени си беше тръгнала от партито му в клуб „Вангард“ преди три нощи и оттогава нямаше никакви вести от нея. Краля се отличаваше от другите търговци на плът в Ел Ей по това, че не използваше насилие към момичетата. Ако някоя решеше, че вече не издържа, и пожелаеше да се махне, той приемаше решението й, стига да не отиде да работи за друг сводник и да не избяга с парите му.

Да се намерят нови момичета беше най-лесното в неговия занаят. Всеки ден стотици млади жени пристигаха в Лос Анджелис с надежда да осъществят холивудската си мечта. Всеки ден жестоката действителност в града разбиваше стотици мечти. Просто трябваше да знаеш кое момиче да заговориш. Отчаяните и тотално разорените, нуждаещите се от помощ, копнеещите за живота, който Краля можеше да им предложи. Ако някое от тези момичета искаше да се махне, просто трябваше да му каже и той веднага щеше да му намери заместничка.

Краля изпрати главния си бодигард, Джером, да провери какво е станало с Джени. Защо не се обаждаше? Още по-лошо, защо не се беше появила на срещата с един клиент снощи? Краля не понасяше да връзват тенекия на някой от клиентите му. Не се отразяваше добре на реномето му, защото дори в престъпния бизнес човек трябва да е отговорен. Джени беше най-надеждното от момичетата му и той бе сигурен, че ако е имала проблеми, щеше да му се обади.

Всъщност Краля имаше слабост към Джени. Тя беше сладурана, винаги усмихната и с невероятно чувство за хумор — качества, които бяха рядкост в нейната професия. Когато започна да работи за него, тя му каза, че ще остане само докато събере достатъчно пари, за да си стъпи на краката. Той уважаваше решението й, но сега тя бе едно от най-доходните му момичета, много популярна сред богатите грозни извратеняци, които съставляваха неговата клиентела.

Когато Джером се върна, Краля правеше сутрешната си тренировка — двайсет и пет дължини в двайсет и пет метровия си басейн.

— Шефе, имам лоши новини.

Джером имаше страховита външност — черен, с къса къдрава коса и крив нос, чупен толкова много пъти, че бодигардът вече им бе загубил сметката. Беше висок метър и деветдесет и тежеше около сто и петдесет килограма. Имаше масивна долна челюст и ослепително бели зъби. Джером бе имал шансове да стане световен шампион по вдигане на тежести, но след автомобилна катастрофа бе останал почти напълно парализиран от кръста надолу. Четири години му бяха нужни, за да започне отново да ходи нормално, и дотогава шансовете му за спортна кариера се бяха изпарили. Беше започнал да работи като охрана в един нощен клуб в Холивуд. Краля му предложи работа и сериозно повишение на заплатата, след като една нощ лично бе наблюдавал как негърът сам се разправи с група футболисти, които си търсеха белята.