Крис Картър - Хамелеонът се завръща

Краля излезе от басейна, взе чиста хавлия с надпис „Крал“, бродиран със златни букви на гърба, и седна на близката масичка, където го чакаше закуската.

— Това никак не ми харесва, Джером. Не обичам да започвам деня с лоши новини. — Той си сипа чаша портокалов сок. — Хайде, черньо, изплюй камъчето — добави спокойно. Не беше от хората, които лесно губят самообладание.

— Ами нали ме прати да проверя Джени. Да видя защо не се е появявала през последните дни.

— Да, и…?

— Изглежда, че не е изчезнала само от клуба. Съвсем е изчезнала.

— Какво, по дяволите, означава това?

— От няколко дни не се е прибирала вкъщи. Портиерът не я е виждал.

Краля остави чашата и изгледа бодигарда изпитателно.

— Ами вещите й? Все още ли са в апартамента?

— Да, всичко. Рокли, обувки, дори гримовете. Куфарите й са подредени в гардероба. Ако е избягала, много трябва да е бързала, шефе.

— Няма от какво да бяга — измърмори Краля, като си наля кафе.

— Може би има гадже.

— Какво да има? — Краля се намръщи. — Много добре знаеш, че няма, чернилко. Никое от момичетата ми няма такива връзки. Това вреди на бизнеса.

— Може би се е запознала с някого оная вечер във „Вангард“.

— И какво?

— Ами де да знам… Може би е отишла у тях.

— Абсурд. Джени не ляга с никого без пари.

— Може да го е харесала.

— Тя е курва, Джером. Тъкмо беше приключила работната седмица. Едва ли е искала пак да прави секс.

— Частни клиенти?

— Какво? Всички момичета знаят какво ще им се случи, ако разбера, че бичат на частно. Джени не би го направила, не е глупава.

— Може просто да е отишла у приятелка — направи още едно предположение Джером.

— Не, и това не е в неин стил. Работи за мен от колко… Три години? Никога не ми е създавала проблеми. Никога не е закъснявала за среща. Не, Джером, нещо е станало. Нещо не е наред.

— Да не би да е загазила? Финансово имам предвид.

— Щеше да ми каже, сигурен съм. Нямаше просто да офейка.

— Какво искаш да направя, шефе?

Краля отпи глътка кафе, замисли се.

— Първо провери в болниците — каза след малко. — Трябва да разберем какво се е случило.

— Мислиш ли, че някой й е направил нещо?

— Ако е така… негодникът може да се смята за мъртъв.

Джером се почуди кой би бил толкова глупав, че да нарани някое от момичетата на Краля.

— Ако в болниците няма нищо, трябва да проверим в полицията.

— Да се обадя ли на Кълан?

Детектив Марк Кълан работеше в отдел „Наркотици“ на полицията. Той беше един от корумпираните полицаи, които работеха за Краля.

— Не е от най-умните, но нямаме друг избор. Предупреди го да не почне да си вре носа навсякъде като загубено куче. Засега искам да пипаме деликатно.

— Ясно, шефе.

— Първо провери болниците. Ако там не откриеш нищо, тогава му се обади.

Джером кимна и остави шефа си да довърши закуската. Краля хапна от омлета с белтъци, но вече нямаше апетит. За десет години в престъпния свят беше развил нюх за неприятностите и сега му миришеше на нещо много гнило. Той не само бе добре известен в Лос Анджелис, ами и много хора се бояха от него. Само веднъж някой беше допуснал грешката да удари плесница на негово момиче. Три дни по-късно намериха този някой в куфар. На шест отделни части — глава, тяло, ръце и крака.

Карлос Гарсия се беше издигнал в полицейската йерархия почти толкова бързо, колкото Робърт. Син на бразилски федерален агент и американска учителка по история, той се бе преместил в Лос Анджелис с майка си седемгодишен, след като бракът на родителите му се беше разтурил. Макар че почти цял живот бе живял в Америка, Карлос говореше португалски като истински бразилец. Баща му беше много привлекателен мъж с права черна коса, кафяви очи и хубав тен. Майка му бе русокоса, с много светлосини очи и бледа кожа. Карлос бе взел тена и тъмнокестенявата коса на баща си, която пускаше малко по-дълга, отколкото би се харесало на майка му. Очите му не бяха толкова светли, колкото нейните, но очевидно идваха от нейните гени. Макар че беше на трийсет и една, той все още имаше момчешко излъчване. Беше строен благодарение на дългогодишните тренировки по лека атлетика, но външният му вид заблуждаваше, защото бе по-як, отколкото изглеждаше.

Джанет Лиамс, майка му, бе направила всичко, което можеше, за да го разубеди да постъпи в полицията. Горчивият й опит в брака с полицай я бе мотивирал, но Карлос беше избрал попрището си още от петгодишен. Той искаше да стане като своя герой — като татко си.