Крис Картър - Хамелеонът се завръща

Последната надежда на Робърт, че може би си имат работа с имитатор, се изпари. Снимките извикаха в съзнанието му ураган от спомени. Това беше първият път, когато Карлос виждаше веществени доказателства по случая „Ангел на смъртта“. Той също се увери в очевидната прилика на белезите.

— Какво ще ни кажеш за одирането на лицето й? — попита младият детектив.

— Очевидно е, че убиецът има хирургически познания. Кожата е отстранена с изключителна точност, съединителната тъкан отдолу е непокътната, фантастично изпълнение. Сигурно е продължило доста време. Не бих се изненадал, ако убиецът е хирург. Това обаче вече ни беше известно за Ангела на смъртта.

— В какъв смисъл? — не разбра Карлос.

— Ангела на смъртта отстраняваше някаква част от всяка от жертвите си — око, пръст, ухо, нещо като ловни трофеи — обясни Робърт. — Това беше част от стила му, заедно със символа на врата и събличането на жертвата. Според доктора тези трофеи винаги бяха отделени с хирургическа точност и това е ставало, докато жертвата е била жива.

— Убиецът явно се е усъвършенствал — заключи Уинстън.

— Защо му е да взема част от тялото на жертвата? — попита Карлос.

— За да му напомня за убийството — отговори Робърт. — Това е много характерно за серийните убийци. Те отдават голямо значение на хората, които са убили. В повечето случаи чувстват някаква духовна връзка с жертвата. Някои предпочитат да вземат дрехи, обикновено бельо. Други — части от тялото. Това обикновено са най-жестоките убийци.

— Стига бе — измърмори Карлос, като огледа снимките. — Предполагам, че при предишното разследване сте проверили за вероятни извършители лекари.

— Лекари, студенти по медицина, фелдшери и така нататък, и така нататък. Не открихме нищо — отговори Робърт.

Карл ос се върна при трупа.

— Каза, че няма бенки, няма татуировки. Има ли нещо, по което можем да установим самоличността й?

— Можем да пробваме по лицето.

Карл ос погледна мрачно анатома:

— Това шега ли беше?

— Живеем в двайсет и първи век, детективе. — По устните на лекаря се изписа лека усмивка. — Съвременните компютри правят чудеса. Колегите вече работят по случая и съвсем скоро ще имаме компютърна възстановка на лицето й. С малко късмет, ще можете да я вземете, когато си тръгвате.

— Съдейки по грижите, които е полагала за външния си вид, предполагам, че е била манекенка или прохождаща актриса — предположи Робърт.

— Или елитна проститутка, може би дори порно актриса. Те изкарват луди пари — добави Карлос.

— Откъде знаеш? — попита малко подозрително Робърт.

— Ами… така се говори.

— Охо, така ли?

За известно време двамата детективи останаха мълчаливо загледани в тялото пред тях. Трупът изглеждаше променен. Кожата приличаше на гума, беше по-бледа, лицето бе като маска — като на актриса, гримирана за роля във филм на ужасите. Неподправено олицетворение на злото.

— Най-добре да отидем да видим тази компютърна възстановка, за която приказваш. Или имаш да ни покажеш още нещо, докторе?

— Не, Хънтър. За съжаление не мога да ви кажа нищо повече.

— Тук ли ще я държиш?

— Както помоли вашият шеф… да, тук имаме хладилна камера. Да се надяваме само, че няма да има други тела.

Карлос и Робърт излязоха от секционната и се качиха в компютърната лаборатория. Мълчаха. За Карлос кошмарът тепърва започваше. За Робърт беше най-лошият възможен — повтарящ се кошмар.

Ако изключим педиатричните и психиатричните, в Лос Анджелис има общо осем болници, но само в четири от тях през последните няколко дни бяха постъпвали неидентифицирани трупове. Представяйки се за разтревожен любовник или колега, Джером провери и четирите, но напразно. Ако Джени бе приета в болница, тя не беше в района на Лос Анджелис. Бодигардът се колебаеше дали да не потърси и в съседни градове като Санта Моника, Сан Диего, Лонг Бийч или Санта Ана, но за това щеше да отиде цяла седмица, а нямаше толкова много време. Затова реши да се свърже с детектив Кълан.

Марк Кълан мразеше да получава подкупи от престъпници, но не можеше да откаже парите, когато му ги предлагаха — сумата бе над два пъти повече от заплатата му в отдела за борба с наркотиците. В замяна трябваше да си затваря очите при големите акции за залавяне на дрога, леко да фалшифицира разследванията и от време на време да издава вътрешна информация. В този корумпиран свят Краля лесно беше намерил подходящия човек.

Джером и Кълан се срещнаха в „Ин-ен-аут бъргър“ на Гейли Авеню, едно от любимите заведения за бързо хранене на бодигарда. Когато детективът се появи, Джером вече беше изял два двойни хамбургера.