Крис Картър - Хамелеонът се завръща

— Добре ли сте? — разтревожи се сестрата.

— Боли ме гърлото — прошепна той.

— Това е нормално. Дайте да ви измеря температурата — добави тя и извади малък стъклен термометър.

— Нямам температура — запротестира той и бутна термометъра от устата си.

Най-сетне си спомни какво се беше случило. Опита се да седне, но стаята сякаш се разлюля.

— Ох!

— По-полека, господине — спря го сестрата, като постави ръка на гърдите му. — Трябва да си почивате.

— Трябва да се махна оттук. Веднага!

— Може би по-късно. Първо трябва да се погрижим за вас.

— Не, чуйте ме. Приятелят ми… как е той?

— Какъв приятел?

— Онзи, когото докараха прикован на дървен кръст. Няма как да не сте го забелязали. Приличаше на Исус Христос.

Робърт отново се опита да седне. Главата го болеше зверски.

Вратата се отвори и капитан Болтър показа главата си в стаята.

— Проблеми ли ви създава?

Сестрата се усмихна лъчезарно.

— Капитане, къде е Карлос? Как е той?

— Бихте ли ни оставили за малко? — обърна се началникът му към сестрата.

Робърт я изчака да излезе, преди отново да започне да разпитва:

— Жив ли е? Трябва да го видя!

Опита се да седне, но пак падна на леглото.

— Никъде няма да ходиш — твърдо заяви капитанът.

— Отговори ми, капитане. Жив ли е?

— Да.

— Как е?

— Загубил е много кръв. Лекарите го наричат „кръвоизлив четвърта степен“. Вследствие от това сърцето, черният дроб и бъбреците му силно са отслабнали. Направиха му кръвопреливане, но няма какво друго да предприемат. Можем само да чакаме да оживее.

— Да оживее? — Гласът на Робърт леко потрепери.

— Състоянието му е стабилно, но е в безсъзнание. Все още се въздържат да го нарекат кома. Жизнените му показатели са слаби… много слаби. Държат го в реанимацията.

Робърт закри лицето си с ръце.

— Карлос е силен, ще оцелее — увери го капитанът.

— Трябва да го видя.

— Никъде няма да ходиш. Какво стана, Хънтър? За малко да изгубя двама от детективите си, а дори не знаех какво става, по дяволите.

— А ти как мислиш, капитане? Убиецът нападна Карлос — гневно контрира Робърт.

— Но защо? Да не би изведнъж да е решил да вдигне мизата и е започнал да убива полицаи? Това не е неговата игра.

— Така ли мислиш? Кажи ми тогава, капитане, каква е неговата игра?

Капитан Болтър избягваше погледа на Робърт.

— Преследвам го от три години и единственото, което знам, е, че обича да измъчва и да убива. Няма никакво значение кого избира за жертва. Може да избере всекиго и изглежда, че Карлос е бил поредната му цел.

— Разкажи ми какво се случи — заповяда капитанът със спокоен глас.

Робърт разказа всичко в подробности, от обаждането на убиеца до момента, в който бе затворил очи в очакване на експлозията.

— Защо не ми се обади? Защо не повика подкрепление?

— Защото той ми каза да не викам никого. Нямах намерение да рискувам живота на Карлос.

— Няма логика. Ако си го победил на негова територия, защо пак е задействал детонатора?

Робърт поклати глава и сведе очи към пода.

— Искал е да убие и двама ви. На всяка цена — заключи Болтър.

— Не мисля.

— Ако не е искал да ви убие, защо пак е задействал бомбата?

— Улики.

— Какво?

— Стаята беше пълна с улики, капитане. Касетофонът, клетката, експлозивите, ключалката на вратата, инвалидната количка. Ако се бяхме добрали до всичко това, все нещо щеше да ни заведе при него. Сега, след като вдигна стаята във въздуха, нямаме нищо.

Капитанът се намръщи скептично.

— Кръстът нямаше да излезе от основата си, ако не беше смазан — продължи Робърт. — Стана твърде лесно. Количеството експлозив, използвано от убиеца, е само толкова, колкото да унищожи пералното помещение. Ние бяхме само на крачка от вратата. Убиецът можеше да използва по-силен експлозив, който да унищожи цялото подземие. Така нямаше да ни даде шанс да избягаме. Основната цел на взрива не беше да ни убие.

— Значи убиецът разбира от експлозиви, така ли?

— Поне малко.

— Какво искаш да кажеш с „поне малко“?

— Не вярвам бомбата да е нещо специално. Със сигурност не е професионална изработка или нещо в терористичен стил. Да, убиецът трябва да е разбирал нещо от експлозиви, за да я сглоби и да направи детонатора, но не е нужно да е експерт.

— Откъде, по дяволите, е взел експлозивите?

— Това е Америка, капитане — изкиска се подигравателно Робърт. — Страната, в която с пари можеш да си купиш всичко. Ако познаваш подходящите хора и имаш подходящата сума, можеш да си намериш и противовъздушно оръдие, какво остава за скромно количество експлозив за взривяването на една малка стая. Ако убиецът разбира малко от химия, може и сам да си го е направил с подръчни химикали.