Крис Картър - Хамелеонът се завръща

Капитанът поклати глава и замълча за няколко секунди.

— Ще трябва да дадем обяснения за случая; както може би се досещаш. Медиите са побеснели. Експлозиви, детектив, разпънат на кръст. Навън се разиграва истински цирк и ние сме клоуните.

Робърт не отговори. Стаята почти беше спряла да се върти и той пак се опита да седне. Краката му докоснаха пода и той изстена от болка. От новите обувки целите му стъпала бяха в мехури.

— Къде си тръгнал? — сопна се капитанът.

— Трябва да видя Карлос. Къде е?

Болтър поглади мустаците си и погледна изпитателно подчинения си.

— Казах ти вече, в интензивното е. Ела, ще те заведа.

Когато минаваше покрай малкото огледало отляво на вратата, Робърт спря и се огледа критично. Приличаше на мъртвец. Измъченото му, бледо лице бе покрито със стотици драскотини. Очите му бяха кървясали. Долната му устна беше подута и безформена. От едната страна на устата му имаше засъхнала кръв. Като че ли се беше състарил с няколко години само за един следобед.

— Вие трябва да сте Ана — каза той, след като влезе в Г-образното интензивно отделение.

До леглото на Карлос седеше жена с къса черна коса. Изглеждаше подута, очите й бяха подпухнали от плач.

— А вие сигурно сте Робърт — отговори тя със слаб, треперлив глас.

Той се опита да се усмихне.

— Съжалявам, че се запознаваме при такива обстоятелства.

Подаде й треперещата си ръка. Тя я стисна леко и очите й се напълниха със сълзи. Тримата мълчаливо загледаха безжизнения Карлос, който лежеше неподвижно под тънкото одеяло. От устата, носа и ръцете му стърчаха тръбички, свързани с два апарата. Ръцете и главата му бяха бинтовани, лицето — цялото в синини и драскотини. Отстрани равномерно пиукаше електрокардиограф и при вида му Робърт потрепери.

Карлос изглеждаше спокоен, но уязвим. Робърт се приближи и внимателно постави дланта си върху дясната му ръка.

— Хайде, новобранец, ще се справиш. Лесно е — прошепна. — Трудното свърши. Измъкнахме се. Победихме го. Победихме го в собствената му игра…

Робърт подържа ръката си върху тази на Карлос, после се обърна към Ана:

— Той е силен, ще оцелее. Сега просто спи.

Ана мълчеше. По лицето й се стичаха сълзи. Робърт отново се обърна към леглото и се наведе над партньора си. Леко опипа врата му.

— Хайде, той трябва да почива. Ти също — каза Болтър и тръгна към вратата.

Робърт искаше да каже нещо на Ана, но нямаше думи. Просто последва капитана и двамата мълчаливо се върнаха в стаята му. Робърт заговори първи:

— Нямаше белег.

— Какво?

— На врата на Карлос… нямаше белег. Убиецът не го е белязал.

— Какво означава това?

— Че не е смятал да го убие.

— Не е смятал да го убие? Ами ако не беше натиснал вярното копче?

Робърт не знаеше какво да отговори. Опита се да мисли, но пулсирането в главата му блокираше мозъка му. Седна на леглото и стаята отново започна да се върти пред очите му.

— Трябва да запознаеш Мат и Дойл с материалите по случая — каза Болтър.

— Как? Какво искаш да кажеш?

— Трябва да те изтегля от разследването, Хънтър. Знаеш правилника. Мат и Дойл ще поемат случая. Искам да им кажеш всичко, което знаеш.

— Майната му на правилника, капитане! Това са глупости…

— Знаеш, че не мога да позволя да продължиш разследването. По някаква причина убиецът те преследва. Обажда ти се по телефона. Говори ти на малко име. Играе си с теб. Още малко и ще седнете да си пиете бирата заедно. Изглежда, че вече те познава твърде добре.

— Именно. Ако ме изтеглиш от разследването, може още повече да се вбеси. Един дявол знае какво ще направи тогава.

— Един дявол знае какво ще направи сега, Хънтър. Нямаме никаква информация за него, много добре знаеш. От три години водим това разследване и нямаме никакви следи. Може би сега имаме нужда от два свежи мозъка.

— Имаме нужда да продължа оттам, докъдето съм стигнал. С Карлос бяхме на следа, която ще ни заведе при убиеца.

— Чудесно. Ще разкажеш за тази следа на Мат и Дойл.

— Това е мое разследване, мое и на Карлос.

— Сътресение ли имаш? Да не би тази експлозия да ти е размътила мозъка? Нека да те върна към действителността — сопна се Болтър. — Карлос лежи в интензивното отделение почти в кома. Той беше разпънат на кръст, Хънтър. Имаше венец от бодлива тел. Скоро няма да може да държи химикалка, камо ли пистолет. Ти си психолог, сигурно знаеш какви травми ще трябва да преодолее, преди да се върне на работа, ако изобщо се върне. Това беше първото му разследване.